1 Всяка мъдра жена съградява дома си;
А безумната го събаря с ръцете си.

2 Който ходи в правотата си бои се от Господа;
Но строптивий в пътищата си презира го.

3 В устата на безумния е пръчката на гордостта;
А устните на мъдрите ще ги пазят.

4 Дето няма говеда яслите са чисти;
Но изобилието на произведенията е в силата на воловете.

5 Истинний свидетел не лъже;
А лъжливий свидетел излива лъжи.

6 Присмивателят търси мъдрост, и не намерва;
А за разумния е лесно ученето.

7 Замини безумния человек
Когато си узнал че няма разумни устни.

8 Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си;
А глупостта на безумните е заблуждение.

9 Безумните се смеят на беззаконието;
А всред правите има благоволение.

10 Сърдцето познава своята си горест;
И чужд не участвува в радостта му.

11 Къщата на нечестивите ще се събори;
Но шатърът на правите ще цъвти.

12 Има път който се види прав на человека;
Но краят му е пътища към смърт.

13 Още и в смеха сърдцето има болката си;
И на радостта свършекът е скръб.

14 Развратний в сърдце от пътищата си ще се насити,
И добрият человек от себе си.

15 Простият вярва на всяка дума;
А благоразумният внимава в пътеките си.

16 Мъдрият се бои,
И уклонява се от злото;
А безумният хвърля се напред, и бива смел.

17 Острояростният прави несмислено;
И зломисленият человек е омразен.

19 Злите се кланят пред добрите,
И нечестивите във вратата на праведния.

20 Сиромаха го мрази даже и ближният му;
А на богатия приятелите са много.

21 Който презира ближния си съгрешава;
А който помилва сиромасите блажен е.

22 Не заблуждават ли се които измислюват зло?
Но милост и истина ще бъде на тези които измислюват добро.

23 От всеки труд има полза,
А от бледословието на устните само скудост.

24 Венец на мъдрите е богатството им:
Преимуществото на безумните е глупостта.

25 Истинний свидетел избавя души;
А лъстивий излива лъжи.

26 В страха от Господа има крепко упование;
И неговите чада ще имат прибежище.

27 Страхът Господен е източник на живот,
И отдалечава от сетите на смъртта.

28 Умножението на людете е слава на царя,
А намалението на людете съсипване на княза.

29 Дълготърпеливий има голямо благоразумие;
А нетърпеливий показва много безумие.

30 Тихо сърдце е живот на плътта;
А завистта е гнилост на костите.

31 Който угнетява убогия безчести Създателя му;
А който помилва сиромаха почита го.

32 Нечестивий ще се изпъди за нечестието си;
А праведний и в смъртта си има упование.

33 В сърдцето на разумния почива мъдрост;
А каквото има вътре в безумните ще се яви.

34 Правдата възвишава народ;
А грехът е безчестие на людете.

35 Благоволението на царя е към разумния раб,
А яростта му към оногози който докарва срам.