1 Всяка мъдра жена съградява дома си;
А безумната го събаря с ръцете си.
А безумната го събаря с ръцете си.
2 Който ходи в правотата си бои се от Господа;
Но строптивий в пътищата си презира го.
Но строптивий в пътищата си презира го.
3 В устата на безумния е пръчката на гордостта;
А устните на мъдрите ще ги пазят.
А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Дето няма говеда яслите са чисти;
Но изобилието на произведенията е в силата на воловете.
Но изобилието на произведенията е в силата на воловете.
5 Истинний свидетел не лъже;
А лъжливий свидетел излива лъжи.
А лъжливий свидетел излива лъжи.
6 Присмивателят търси мъдрост, и не намерва;
А за разумния е лесно ученето.
А за разумния е лесно ученето.
7 Замини безумния человек
Когато си узнал че няма разумни устни.
Когато си узнал че няма разумни устни.
8 Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си;
А глупостта на безумните е заблуждение.
А глупостта на безумните е заблуждение.
9 Безумните се смеят на беззаконието;
А всред правите има благоволение.
А всред правите има благоволение.
10 Сърдцето познава своята си горест;
И чужд не участвува в радостта му.
И чужд не участвува в радостта му.
11 Къщата на нечестивите ще се събори;
Но шатърът на правите ще цъвти.
Но шатърът на правите ще цъвти.
12 Има път който се види прав на человека;
Но краят му е пътища към смърт.
Но краят му е пътища към смърт.
13 Още и в смеха сърдцето има болката си;
И на радостта свършекът е скръб.
И на радостта свършекът е скръб.
14 Развратний в сърдце от пътищата си ще се насити,
И добрият человек от себе си.
И добрият человек от себе си.
15 Простият вярва на всяка дума;
А благоразумният внимава в пътеките си.
А благоразумният внимава в пътеките си.
16 Мъдрият се бои,
И уклонява се от злото;
А безумният хвърля се напред, и бива смел.
И уклонява се от злото;
А безумният хвърля се напред, и бива смел.
17 Острояростният прави несмислено;
И зломисленият человек е омразен.
И зломисленият человек е омразен.
18 Безумните наследват глупост;
А благоразумните се венчават със знание.
А благоразумните се венчават със знание.
19 Злите се кланят пред добрите,
И нечестивите във вратата на праведния.
И нечестивите във вратата на праведния.
20 Сиромаха го мрази даже и ближният му;
А на богатия приятелите са много.
А на богатия приятелите са много.
21 Който презира ближния си съгрешава;
А който помилва сиромасите блажен е.
А който помилва сиромасите блажен е.
22 Не заблуждават ли се които измислюват зло?
Но милост и истина ще бъде на тези които измислюват добро.
Но милост и истина ще бъде на тези които измислюват добро.
23 От всеки труд има полза,
А от бледословието на устните само скудост.
А от бледословието на устните само скудост.
24 Венец на мъдрите е богатството им:
Преимуществото на безумните е глупостта.
Преимуществото на безумните е глупостта.
25 Истинний свидетел избавя души;
А лъстивий излива лъжи.
А лъстивий излива лъжи.
26 В страха от Господа има крепко упование;
И неговите чада ще имат прибежище.
И неговите чада ще имат прибежище.
27 Страхът Господен е източник на живот,
И отдалечава от сетите на смъртта.
И отдалечава от сетите на смъртта.
28 Умножението на людете е слава на царя,
А намалението на людете съсипване на княза.
А намалението на людете съсипване на княза.
29 Дълготърпеливий има голямо благоразумие;
А нетърпеливий показва много безумие.
А нетърпеливий показва много безумие.
30 Тихо сърдце е живот на плътта;
А завистта е гнилост на костите.
А завистта е гнилост на костите.
31 Който угнетява убогия безчести Създателя му;
А който помилва сиромаха почита го.
А който помилва сиромаха почита го.
32 Нечестивий ще се изпъди за нечестието си;
А праведний и в смъртта си има упование.
А праведний и в смъртта си има упование.
33 В сърдцето на разумния почива мъдрост;
А каквото има вътре в безумните ще се яви.
А каквото има вътре в безумните ще се яви.
34 Правдата възвишава народ;
А грехът е безчестие на людете.
А грехът е безчестие на людете.
35 Благоволението на царя е към разумния раб,
А яростта му към оногози който докарва срам.
А яростта му към оногози който докарва срам.
Цариградски превод