1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

1 Всяка мъдра жена съградява дома си;
А безумната го събаря с ръцете си.

1 Every wise woman buildeth her house: but the foolish plucketh it down with her hands.

2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа; Но опакият в пътищата си Го презира.

2 Който ходи в правотата си бои се от Господа;
Но строптивий в пътищата си презира го.

2 He that walketh in his uprightness feareth the LORD: but he that is perverse in his ways despiseth him.

3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.

3 В устата на безумния е пръчката на гордостта;
А устните на мъдрите ще ги пазят.

3 In the mouth of the foolish is a rod of pride: but the lips of the wise shall preserve them.

4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

4 Дето няма говеда яслите са чисти;
Но изобилието на произведенията е в силата на воловете.

4 Where no oxen are, the crib is clean: but much increase is by the strength of the ox.

5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

5 Истинний свидетел не лъже;
А лъжливий свидетел излива лъжи.

5 A faithful witness will not lie: but a false witness will utter lies.

6 Присмивателят търси мъдрост и не я намира, А за разумният учението е лесно.

6 Присмивателят търси мъдрост, и не намерва;
А за разумния е лесно ученето.

6 A scorner seeketh wisdom, and findeth it not: but knowledge is easy unto him that understandeth.

7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

7 Замини безумния человек
Когато си узнал че няма разумни устни.

7 Go from the presence of a foolish man, when thou perceivest not in him the lips of knowledge.

8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

8 Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си;
А глупостта на безумните е заблуждение.

8 The wisdom of the prudent is to understand his way: but the folly of fools is deceit.

9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.

9 Безумните се смеят на беззаконието;
А всред правите има благоволение.

9 Fools make a mock at sin: but among the righteous there is favour.

10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

10 Сърдцето познава своята си горест;
И чужд не участвува в радостта му.

10 The heart knoweth his own bitterness; and a stranger doth not intermeddle with his joy.

11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

11 Къщата на нечестивите ще се събори;
Но шатърът на правите ще цъвти.

11 The house of the wicked shall be overthrown: but the tabernacle of the upright shall flourish.

12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

12 Има път който се види прав на человека;
Но краят му е пътища към смърт.

12 There is a way which seemeth right unto a man, but the end thereof are the ways of death.

13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

13 Още и в смеха сърдцето има болката си;
И на радостта свършекът е скръб.

13 Even in laughter the heart is sorrowful; and the end of that mirth is heaviness.

14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.

14 Развратний в сърдце от пътищата си ще се насити,
И добрият человек от себе си.

14 The backslider in heart shall be filled with his own ways: and a good man shall be satisfied from himself.

15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

15 Простият вярва на всяка дума;
А благоразумният внимава в пътеките си.

15 The simple believeth every word: but the prudent man looketh well to his going.

16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

16 Мъдрият се бои,
И уклонява се от злото;
А безумният хвърля се напред, и бива смел.

16 A wise man feareth, and departeth from evil: but the fool rageth, and is confident.

17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

17 Острояростният прави несмислено;
И зломисленият человек е омразен.

17 He that is soon angry dealeth foolishly: and a man of wicked devices is hated.

18 Безумните наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

18 Безумните наследват глупост;
А благоразумните се венчават със знание.

18 The simple inherit folly: but the prudent are crowned with knowledge.

19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния.

19 Злите се кланят пред добрите,
И нечестивите във вратата на праведния.

19 The evil bow before the good; and the wicked at the gates of the righteous.

20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

20 Сиромаха го мрази даже и ближният му;
А на богатия приятелите са много.

20 The poor is hated even of his own neighbour: but the rich hath many friends.

21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

21 Който презира ближния си съгрешава;
А който помилва сиромасите блажен е.

21 He that despiseth his neighbour sinneth: but he that hath mercy on the poor, happy is he.

22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност ще се показват към тия, които измислят добро

22 Не заблуждават ли се които измислюват зло?
Но милост и истина ще бъде на тези които измислюват добро.

22 Do they not err that devise evil? but mercy and truth shall be to them that devise good.

23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

23 От всеки труд има полза,
А от бледословието на устните само скудост.

23 In all labour there is profit: but the talk of the lips tendeth only to penury.

24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.

24 Венец на мъдрите е богатството им:
Преимуществото на безумните е глупостта.

24 The crown of the wise is their riches: but the foolishness of fools is folly.

25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цяла измама.

25 Истинний свидетел избавя души;
А лъстивий излива лъжи.

25 A true witness delivereth souls: but a deceitful witness speaketh lies.

26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

26 В страха от Господа има крепко упование;
И неговите чада ще имат прибежище.

26 In the fear of the LORD is strong confidence: and his children shall have a place of refuge.

27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

27 Страхът Господен е източник на живот,
И отдалечава от сетите на смъртта.

27 The fear of the LORD is a fountain of life, to depart from the snares of death.

28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

28 Умножението на людете е слава на царя,
А намалението на людете съсипване на княза.

28 In the multitude of people is the king's honour: but in the want of people is the destruction of the prince.

29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

29 Дълготърпеливий има голямо благоразумие;
А нетърпеливий показва много безумие.

29 He that is slow to wrath is of great understanding: but he that is hasty of spirit exalteth folly.

30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

30 Тихо сърдце е живот на плътта;
А завистта е гнилост на костите.

30 A sound heart is the life of the flesh: but envy the rottenness of the bones.

31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

31 Който угнетява убогия безчести Създателя му;
А който помилва сиромаха почита го.

31 He that oppresseth the poor reproacheth his Maker: but he that honoureth him hath mercy on the poor.

32 Нечестивият е смазан във време на бедствието си, А праведният и в смъртта си има упование.

32 Нечестивий ще се изпъди за нечестието си;
А праведний и в смъртта си има упование.

32 The wicked is driven away in his wickedness: but the righteous hath hope in his death.

33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

33 В сърдцето на разумния почива мъдрост;
А каквото има вътре в безумните ще се яви.

33 Wisdom resteth in the heart of him that hath understanding: but that which is in the midst of fools is made known.

34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

34 Правдата възвишава народ;
А грехът е безчестие на людете.

34 Righteousness exalteth a nation: but sin is a reproach to any people.

35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.

35 Благоволението на царя е към разумния раб,
А яростта му към оногози който докарва срам.

35 The king's favour is toward a wise servant: but his wrath is against him that causeth shame.