1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.

1 На человека принадлежат приготвенията на сърдцето;
Но от Господа е ответът на езика.

1 The preparations of the heart in man, and the answer of the tongue, is from the LORD.

2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.

2 Всичките пътища на человека са чисти в очите му;
Но Господ претегля духовете.

2 All the ways of a man are clean in his own eyes; but the LORD weigheth the spirits.

3 Възлагай делата си на Господа, И ще се утвърдят твоите намерения.

3 Препоръчвай делата си Господу;
И ще се утвърдят твоите помишления.

3 Commit thy works unto the LORD, and thy thoughts shall be established.

4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.

4 Господ направи всяко нещо за целта му,
Та и нечестивия за лошия ден.

4 The LORD hath made all things for himself: yea, even the wicked for the day of evil.

5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.

5 Мерзост е Господу всеки що има горделиво сърдце;
Ръка на ръка и да се присъедини, няма да остане ненаказан.

5 Every one that is proud in heart is an abomination to the LORD: though hand join in hand, he shall not be unpunished.

6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

6 С милост и истина се очиства беззаконието;
И със страха Господен става уклонение от злото.

6 By mercy and truth iniquity is purged: and by the fear of the LORD men depart from evil.

7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.

7 Когато са угодни на Господа пътищата на едного человека,
Той примирява с него и неприятелите му.

7 When a man's ways please the LORD, he maketh even his enemies to be at peace with him.

8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,

8 По-добре малко с правда,
Нежели големи доходи с неправда.

8 Better is a little with righteousness than great revenues without right.

9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.

9 Сърдцето на человека начертава пътя му;
Но Господ оправя стъпките му.

9 A man's heart deviseth his way: but the LORD directeth his steps.

10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.

10 В устните на царя има богодъхновение;
Устата му не ще погрешат в съда.

10 A divine sentence is in the lips of the king: his mouth transgresseth not in judgment.

11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.

11 Праведната теглилка и къпони са Господни;
Всичките драмове на мешеца са негово дело.

11 A just weight and balance are the LORD's: all the weights of the bag are his work.

12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.

12 Мерзост е за царете да правят беззаконие;
Защото престолът се утвърдява с правда.

12 It is an abomination to kings to commit wickedness: for the throne is established by righteousness.

13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.

13 Праведните устни са благоприятни на царете;
И те обичат който говори право.

13 Righteous lips are the delight of kings; and they love him that speaketh right.

14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.

14 Яростта на един цар е обявителка на смърт;
Но мъдрий человек я укротява.

14 The wrath of a king is as messengers of death: but a wise man will pacify it.

15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

15 В светлината на лицето на царя има живот;
И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

15 In the light of the king's countenance is life; and his favour is as a cloud of the latter rain.

16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.

16 Колко е по-добро стяжанието на мъдростта нежели на златото,
И предпочитаемо стяжението на разума нежели на среброто!

16 How much better is it to get wisdom than gold! and to get understanding rather to be chosen than silver!

17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.

17 Пътят на праведните е да се уклоняват от злото;
Който пази пътя си упазва душата си.

17 The highway of the upright is to depart from evil: he that keepeth his way preserveth his soul.

18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.

18 Гордостта предшествува на погибелта;
И високоумството предшествува на падането.

18 Pride goeth before destruction, and an haughty spirit before a fall.

19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.

19 По-добре да е някой смиреномъдър със смирените,
Нежели да дели користи с гордите.

19 Better it is to be of an humble spirit with the lowly, than to divide the spoil with the proud.

20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.

20 Разумний в делата си ще намери добро;
И надеещий се на Господа е блажен.

20 He that handleth a matter wisely shall find good: and whoso trusteth in the LORD, happy is he.

21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.

21 Мъдрият в сърдце ще се нарече благоразумен;
И сладостта на устните умножава знание.

21 The wise in heart shall be called prudent: and the sweetness of the lips increaseth learning.

22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.

22 Разумът е източник на живот за оногоз що го има;
А поучението на безумните е глупост.

22 Understanding is a wellspring of life unto him that hath it: but the instruction of fools is folly.

23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание в устните му.

23 Сърдцето на мъдрия вразумява устата му,
И в устните му притуря знание.

23 The heart of the wise teacheth his mouth, and addeth learning to his lips.

24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.

24 Благоугодните думи са сот от мед,
Сладост на душата, и изцеление на костите.

24 Pleasant words are as an honeycomb, sweet to the soul, and health to the bones.

25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,

25 Има път който се вижда прав на человека;
Но краят му е пътища към смърт.

25 There is a way that seemeth right unto a man, but the end thereof are the ways of death.

26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.

26 Който работи, работи за себе си;
Защото устата му го принуждават.

26 He that laboureth laboureth for himself; for his mouth craveth it of him.

27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.

27 Лошият человек копае зло;
И в устните му има като огън горещ.

27 An ungodly man diggeth up evil: and in his lips there is as a burning fire.

28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.

28 Развращен человек сее раздори;
И шепотник раздвоява най-тесни приятели.

28 A froward man soweth strife: and a whisperer separateth chief friends.

29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;

29 Насилник человек измамя ближния си,
И води го в не добър път,

29 A violent man enticeth his neighbour, and leadeth him into the way that is not good.

30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.

30 Замижва с очи и измислюва лошотии,
Прехапва устните си и върши злото.

30 He shutteth his eyes to devise froward things: moving his lips he bringeth evil to pass.

31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.

31 Седината е венец на слава
Ако се намира в пътя на правдата.

31 The hoary head is a crown of glory, if it be found in the way of righteousness.

32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.

32 Дълготърпеливият е по-добър от храбрия,
И който владее духа си от завоевател на град.

32 He that is slow to anger is better than the mighty; and he that ruleth his spirit than he that taketh a city.

33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.

33 Жребието се хвърля в пазухата;
Но всичката му съдба е от Господа.

33 The lot is cast into the lap; but the whole disposing thereof is of the LORD.