1 По-добре залък сух и мир с него,
Нежели дом пълен от жертви с разпря.

2 Благоразумний раб ще властвува над син който докарва срам,
И ще вземе дял от наследието между братя.

3 Горнилото е за среброто, и пещта за златото;
А Господ опитва сърдцата.

4 Злотворецът слуша беззаконните устни:
Лъжецът дава ухо на злия език.

5 Който се присмива на сиромаха безчести Създателя му:
Който се радва на бедствия няма да остане ненаказан.

6 чада на чада са венец на старците,
И слава на чадата бащите им.

7 Устни изящни не приличат на безумен, -
Много по-малко лъжливи устни на началник.

8 Дарът е като многоценен камик в очите на оногоз който го има:
Дето се обърне той успява.

9 Който покрива престъпление търси любов;
Но който разказва работата раздвоява най-тесни приятели.

11 Злият търси само крамоли;
За то жесток вестител ще се проводи против него.

12 Нека срещне человека мечка лишена от чадата си,
А не безумен в буйството си.

13 Който въздава зло за добро,
Злото не ще се отдалечи от дома му.

14 Наченването на разпря е като кога отваря някой път на вода;
За то престани от препирането доде не се е разпалило.

15 Който оправдава нечестив,
И който осъжда праведен,
И двата са мерзост Господу.

16 Що ползува цената в ръката на безумен
За да купи мъдрост, като няма ум?

17 Приятел обича всякога;
И брат се ражда за нуждно време.

18 человек оскуден от ум дава ръка,
И става поручник за приятеля си.

19 Който обича прения обича съгрешения:
Който прави високи вратата си търси пагуба.

20 Строптивий в сърдце не намерва добро;
И развращений в език пада в нещастие.

21 Който ражда безумен, за скърб му е;
И отецът на глупавия радост не вижда.

22 Веселото сърдце е благотворно като лекарство;
А унилий дух изсушава костите.

23 Нечестивий приема дар изпод пазуха
За да изкриви пътищата на правосъдието.

24 Пред лицето на разумния е мъдростта:
А очите на безумния са към краищата на земята.

25 Безумний син е тъга на отца си,
И горкост на тази която го е родила.

26 Не е добро да се туря глоба на праведен,
Ни да бие някой началниците за правото.

27 Който държи думите си умен е:
Дълготъпеливий человек е благоразумен.

28 И безумният, когато мълчи, счита се за мъдър,
Който затваря устата си за разумен.