1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.

1 По-добре залък сух и мир с него,
Нежели дом пълен от жертви с разпря.

1 Better is a dry morsel, and quietness therewith, than an house full of sacrifices with strife.

2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследството между братята.

2 Благоразумний раб ще властвува над син който докарва срам,
И ще вземе дял от наследието между братя.

2 A wise servant shall have rule over a son that causeth shame, and shall have part of the inheritance among the brethren.

3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.

3 Горнилото е за среброто, и пещта за златото;
А Господ опитва сърдцата.

3 The fining pot is for silver, and the furnace for gold: but the LORD trieth the hearts.

4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.

4 Злотворецът слуша беззаконните устни:
Лъжецът дава ухо на злия език.

4 A wicked doer giveth heed to false lips; and a liar giveth ear to a naughty tongue.

5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

5 Който се присмива на сиромаха безчести Създателя му:
Който се радва на бедствия няма да остане ненаказан.

5 Whoso mocketh the poor reproacheth his Maker: and he that is glad at calamities shall not be unpunished.

6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.

6 чада на чада са венец на старците,
И слава на чадата бащите им.

6 Children's children are the crown of old men; and the glory of children are their fathers.

7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.

7 Устни изящни не приличат на безумен, -
Много по-малко лъжливи устни на началник.

7 Excellent speech becometh not a fool: much less do lying lips a prince.

8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; Дето и да бъде обърнат той се показва изящен.

8 Дарът е като многоценен камик в очите на оногоз който го има:
Дето се обърне той успява.

8 A gift is as a precious stone in the eyes of him that hath it: whithersoever it turneth, it prospereth.

9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

9 Който покрива престъпление търси любов;
Но който разказва работата раздвоява най-тесни приятели.

9 He that covereth a transgression seeketh love; but he that repeateth a matter separateth very friends.

10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.

10 Обличението прави повече впечатление на благоразумен,
Нежели сто бича на безумен.

10 A reproof entereth more into a wise man than an hundred stripes into a fool.

11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.

11 Злият търси само крамоли;
За то жесток вестител ще се проводи против него.

11 An evil man seeketh only rebellion: therefore a cruel messenger shall be sent against him.

12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.

12 Нека срещне человека мечка лишена от чадата си,
А не безумен в буйството си.

12 Let a bear robbed of her whelps meet a man, rather than a fool in his folly.

13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.

13 Който въздава зло за добро,
Злото не ще се отдалечи от дома му.

13 Whoso rewardeth evil for good, evil shall not depart from his house.

14 Започването на разпра е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.

14 Наченването на разпря е като кога отваря някой път на вода;
За то престани от препирането доде не се е разпалило.

14 The beginning of strife is as when one letteth out water: therefore leave off contention, before it be meddled with.

15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.

15 Който оправдава нечестив,
И който осъжда праведен,
И двата са мерзост Господу.

15 He that justifieth the wicked, and he that condemneth the just, even they both are abomination to the LORD.

16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?

16 Що ползува цената в ръката на безумен
За да купи мъдрост, като няма ум?

16 Wherefore is there a price in the hand of a fool to get wisdom, seeing he hath no heart to it?

17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.

17 Приятел обича всякога;
И брат се ражда за нуждно време.

17 A friend loveth at all times, and a brother is born for adversity.

18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.

18 человек оскуден от ум дава ръка,
И става поручник за приятеля си.

18 A man void of understanding striketh hands, and becometh surety in the presence of his friend.

19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.

19 Който обича прения обича съгрешения:
Който прави високи вратата си търси пагуба.

19 He loveth transgression that loveth strife: and he that exalteth his gate seeketh destruction.

20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нещастие.

20 Строптивий в сърдце не намерва добро;
И развращений в език пада в нещастие.

20 He that hath a froward heart findeth no good: and he that hath a perverse tongue falleth into mischief.

21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.

21 Който ражда безумен, за скърб му е;
И отецът на глупавия радост не вижда.

21 He that begetteth a fool doeth it to his sorrow: and the father of a fool hath no joy.

22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.

22 Веселото сърдце е благотворно като лекарство;
А унилий дух изсушава костите.

22 A merry heart doeth good like a medicine: but a broken spirit drieth the bones.

23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.

23 Нечестивий приема дар изпод пазуха
За да изкриви пътищата на правосъдието.

23 A wicked man taketh a gift out of the bosom to pervert the ways of judgment.

24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.

24 Пред лицето на разумния е мъдростта:
А очите на безумния са към краищата на земята.

24 Wisdom is before him that hath understanding; but the eyes of a fool are in the ends of the earth.

25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.

25 Безумний син е тъга на отца си,
И горкост на тази която го е родила.

25 A foolish son is a grief to his father, and bitterness to her that bare him.

26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.

26 Не е добро да се туря глоба на праведен,
Ни да бие някой началниците за правото.

26 Also to punish the just is not good, nor to strike princes for equity.

27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.

27 Който държи думите си умен е:
Дълготъпеливий человек е благоразумен.

27 He that hath knowledge spareth his words: and a man of understanding is of an excellent spirit.

28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.

28 И безумният, когато мълчи, счита се за мъдър,
Който затваря устата си за разумен.

28 Even a fool, when he holdeth his peace, is counted wise: and he that shutteth his lips is esteemed a man of understanding.