1 Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.

1 Своенравний иска желанието си,
И противи се на всяка права мисъл.

1 Through desire a man, having separated himself, seeketh and intermeddleth with all wisdom.

2 Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.

2 Безумний не се наслаждава от благоразумието,
Но само от изявението на сърдцето си.

2 A fool hath no delight in understanding, but that his heart may discover itself.

3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.

3 С идването на нечестивия иде и презрение,
И с поношението безчестие.

3 When the wicked cometh, then cometh also contempt, and with ignominy reproach.

4 Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.

4 Думите из устата на человека са дълбоки води;
И източникът на мъдростта е поток извиращ.

4 The words of a man's mouth are as deep waters, and the wellspring of wisdom as a flowing brook.

5 Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.

5 Не е добро да рави някой лицеприемство на нечестивия,
За да изкривява праведния в съда.

5 It is not good to accept the person of the wicked, to overthrow the righteous in judgment.

6 Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.

6 Устните на безумния влазят в препирания;
И устата му приканят плесници.

6 A fool's lips enter into contention, and his mouth calleth for strokes.

7 Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.

7 Устата на безумния са погибел за него,
И устните му сет за душата му.

7 A fool's mouth is his destruction, and his lips are the snare of his soul.

8 Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.

8 Думите на шепотника са сладки залъци,
И слазят вътре в утробата.

8 The words of a talebearer are as wounds, and they go down into the innermost parts of the belly.

9 Немарливият в работата си Е брат на разсипника.

9 Нерадивий в делото си
Брат е на разточителя.

9 He also that is slothful in his work is brother to him that is a great waster.

10 Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея и е поставен на високо.

10 Името Господне е крепък стълп:
Праведният който прибягва в него в защита е.

10 The name of the LORD is a strong tower: the righteous runneth into it, and is safe.

11 Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.

11 Имотът на богатия е крепък град за него;
И в мечтанието му той е като висока стена.

11 The rich man's wealth is his strong city, and as an high wall in his own conceit.

12 Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.

12 Преди погинването се превъзноси сърдцето на човека;
И смирението предходи пред славата.

12 Before destruction the heart of man is haughty, and before honour is humility.

13 Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.

13 Да отговаря някой преди да чуе,
Безумие и поношение е за него.

13 He that answereth a matter before he heareth it, it is folly and shame unto him.

14 Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подига унилия дух?

14 Духът на человека ще го подпира в немощта му;
Но унилий дух кой може въздигна?

14 The spirit of a man will sustain his infirmity; but a wounded spirit who can bear?

15 Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъдрите търси знание.

15 Сърдцето на благоразумния придобива разум;
И ухото на мъдрите търси знание.

15 The heart of the prudent getteth knowledge; and the ear of the wise seeketh knowledge.

16 Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.

16 Дарът на человека отваря му място,
И привожда го пред големците.

16 A man's gift maketh room for him, and bringeth him before great men.

17 Който пръв защищава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.

17 Който говори най-напред в съда си гледа се праведен;
Но другарят му дохожда и го изпитва.

17 He that is first in his own cause seemeth just; but his neighbour cometh and searcheth him.

18 Жребието прекратява разприте, И решава между силите.

18 Жребието прекратява разприте,
И решава между силните.

18 The lot causeth contentions to cease, and parteth between the mighty.

19 Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.

19 Брат обиден по-непристъпен е от крепък град;
И разногласията им са като вереи на стълп.

19 A brother offended is harder to be won than a strong city: and their contentions are like the bars of a castle.

20 От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.

20 От плодовете на устата на человека ще се насити утробата му;
От произведението на устните си ще се насити.

20 A man's belly shall be satisfied with the fruit of his mouth; and with the increase of his lips shall he be filled.

21 Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

21 Смърт и живот е в ръката на езика;
И които го обичат ще ядат плодовете му.

21 Death and life are in the power of the tongue: and they that love it shall eat the fruit thereof.

22 Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.

22 Който е намерил добра жена намерил е благо,
И получил е благодат от Господа.

22 Whoso findeth a wife findeth a good thing, and obtaineth favour of the LORD.

23 Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.

23 Сиромахът говори с моления;
Но богатият отговаря с жестокост.

23 The poor useth intreaties; but the rich answereth roughly.

24 Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.

24 Человек който има приятели трябва да се обхожда приятелски;
И има приятел по-тесен и от брат.

24 A man that hath friends must shew himself friendly: and there is a friend that sticketh closer than a brother.