1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

1 По-добър е сиромахът който ходи в целостта си,
Нежели развратний в устните си който е и безумен.

1 Better is the poor that walketh in his integrity, than he that is perverse in his lips, and is a fool.

2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, сбърква пътя си.

2 На душата невежеството наистина не е добро:
И който бърза с нозете спъва се.

2 Also, that the soul be without knowledge, it is not good; and he that hasteth with his feet sinneth.

3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

3 Безумието на человека изкривява пътя му;
И сърдцето му негодува против Господа.

3 The foolishness of man perverteth his way: and his heart fretteth against the LORD.

4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си.

4 Богатството притуря много приятели;
А сиромахът бива оставен от приятеля си.

4 Wealth maketh many friends; but the poor is separated from his neighbour.

5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

5 Лъжливий свидетел няма да остане ненаказан;
И който говори лъжи няма да избегне.

5 A false witness shall not be unpunished, and he that speaketh lies shall not escape.

6 Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

6 Мнозина търсят лицето на щедрия;
И всеки е приятел на даващия дарове.

6 Many will intreat the favour of the prince: and every man is a friend to him that giveth gifts.

7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.

7 Сиромаха го мразят всиките му братя, -
Колко повече ще отбягват от него приятелите му! –
Той тича след думи които няма да се изпълнят.

7 All the brethren of the poor do hate him: how much more do his friends go far from him? he pursueth them with words, yet they are wanting to him.

8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

8 Който придобива ум обича душата си;
Който пази благоразумие ще намери добро.

8 He that getteth wisdom loveth his own soul: he that keepeth understanding shall find good.

9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

9 Лъжливий свидетел няма да остане ненаказан;
И който говори лъжи ще погине.

9 A false witness shall not be unpunished, and he that speaketh lies shall perish.

10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

10 Изнежеността не прилича на безумен, -
Много по-малко на раб да властвува над началници.

10 Delight is not seemly for a fool; much less for a servant to have rule over princes.

11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

11 Благоразумието на человека възпира яростта му;
И слава му е да се не призира на престъплението.

11 The discretion of a man deferreth his anger; and it is his glory to pass over a transgression.

12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

12 Гневът на царя е като рикание на лъв,
А благоволението му като роса на тревата.

12 The king's wrath is as the roaring of a lion; but his favour is as dew upon the grass.

13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

13 Безумний син е погибел на отца си;
И препирните на жена са непрестанно капане.

13 A foolish son is the calamity of his father: and the contentions of a wife are a continual dropping.

14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

14 Дом и богатство се оставят наследие от отците;
Но благоразумна жена от Господа се дава.

14 House and riches are the inheritance of fathers: and a prudent wife is from the LORD.

15 Леността хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

15 Ленността хвърля в дълбок сън;
И мързелива душа ще е гладна.

15 Slothfulness casteth into a deep sleep; and an idle soul shall suffer hunger.

16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

16 Който пази заповедта съхранява душата си;
А който презира пътищата си ще погине.

16 He that keepeth the commandment keepeth his own soul; but he that despiseth his ways shall die.

17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

17 Който помилва сиромаха заима Господу;
И той ще му въздаде въздаянието му.

17 He that hath pity upon the poor lendeth unto the LORD; and that which he hath given will he pay him again.

18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.

18 Наказвай сина си додето има надежда;
Но не подигай душата си да го умъртвиш.

18 Chasten thy son while there is hope, and let not thy soul spare for his crying.

19 Яростен човек ще понесе наказание; Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

19 Яростний ще вземе наказание;
Защото и да го освободиш трябва пак истото да направиш.

19 A man of great wrath shall suffer punishment: for if thou deliver him, yet thou must do it again.

20 Слушай съвет и приемай поука, За да станеш мъдър в сетнините си.

20 Слушай съветване и приемай поучение,
За да станеш мъдър в сетнините си.

20 Hear counsel, and receive instruction, that thou mayest be wise in thy latter end.

21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

21 Има много мисли в сърдцето на человека;
Но съветът Господен, той ще остане твърд.

21 There are many devices in a man's heart; nevertheless the counsel of the LORD, that shall stand.

22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.

22 Милостта на человека е чест нему:
И сиромахът е по-добър от лъжеца.

22 The desire of a man is his kindness: and a poor man is better than a liar.

23 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

23 Страхът Господен донося живот;
И който го има ще си ляга наситен:
Зло не ще да срещне.

23 The fear of the LORD tendeth to life: and he that hath it shall abide satisfied; he shall not be visited with evil.

24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

24 Ленивий затопява ръката си в блюдото,
И не ще нито в устата си да я върне.

24 A slothful man hideth his hand in his bosom, and will not so much as bring it to his mouth again.

25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

25 Ако биеш присмивателя, простият е стане внимателен;
И ако обличиш благоразумния, ще научи знание.

25 Smite a scorner, and the simple will beware: and reprove one that hath understanding, and he will understand knowledge.

26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

26 Който съсипва отца и пропъжда майка,
Той е син който причинява срам и поношение.

26 He that wasteth his father, and chaseth away his mother, is a son that causeth shame, and bringeth reproach.

27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

27 Престани, сине мой, да слушаш поучение,
Което отвраща от думите на знанието.

27 Cease, my son, to hear the instruction that causeth to err from the words of knowledge.

28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

28 Лош свидетел се присмива на правото:
И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

28 An ungodly witness scorneth judgment: and the mouth of the wicked devoureth iniquity.

29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.

29 Съдове се готвят за присмивателите,
И за гърба на безумните биения.

29 Judgments are prepared for scorners, and stripes for the back of fools.