1 По-добър е сиромахът който ходи в целостта си,
Нежели развратний в устните си който е и безумен.
Нежели развратний в устните си който е и безумен.
2 На душата невежеството наистина не е добро:
И който бърза с нозете спъва се.
И който бърза с нозете спъва се.
3 Безумието на человека изкривява пътя му;
И сърдцето му негодува против Господа.
И сърдцето му негодува против Господа.
4 Богатството притуря много приятели;
А сиромахът бива оставен от приятеля си.
А сиромахът бива оставен от приятеля си.
5 Лъжливий свидетел няма да остане ненаказан;
И който говори лъжи няма да избегне.
И който говори лъжи няма да избегне.
6 Мнозина търсят лицето на щедрия;
И всеки е приятел на даващия дарове.
И всеки е приятел на даващия дарове.
7 Сиромаха го мразят всиките му братя, -
Колко повече ще отбягват от него приятелите му! –
Той тича след думи които няма да се изпълнят.
Колко повече ще отбягват от него приятелите му! –
Той тича след думи които няма да се изпълнят.
8 Който придобива ум обича душата си;
Който пази благоразумие ще намери добро.
Който пази благоразумие ще намери добро.
9 Лъжливий свидетел няма да остане ненаказан;
И който говори лъжи ще погине.
И който говори лъжи ще погине.
10 Изнежеността не прилича на безумен, -
Много по-малко на раб да властвува над началници.
Много по-малко на раб да властвува над началници.
11 Благоразумието на человека възпира яростта му;
И слава му е да се не призира на престъплението.
И слава му е да се не призира на престъплението.
12 Гневът на царя е като рикание на лъв,
А благоволението му като роса на тревата.
А благоволението му като роса на тревата.
13 Безумний син е погибел на отца си;
И препирните на жена са непрестанно капане.
И препирните на жена са непрестанно капане.
14 Дом и богатство се оставят наследие от отците;
Но благоразумна жена от Господа се дава.
Но благоразумна жена от Господа се дава.
15 Ленността хвърля в дълбок сън;
И мързелива душа ще е гладна.
И мързелива душа ще е гладна.
16 Който пази заповедта съхранява душата си;
А който презира пътищата си ще погине.
А който презира пътищата си ще погине.
17 Който помилва сиромаха заима Господу;
И той ще му въздаде въздаянието му.
И той ще му въздаде въздаянието му.
18 Наказвай сина си додето има надежда;
Но не подигай душата си да го умъртвиш.
Но не подигай душата си да го умъртвиш.
19 Яростний ще вземе наказание;
Защото и да го освободиш трябва пак истото да направиш.
Защото и да го освободиш трябва пак истото да направиш.
20 Слушай съветване и приемай поучение,
За да станеш мъдър в сетнините си.
За да станеш мъдър в сетнините си.
21 Има много мисли в сърдцето на человека;
Но съветът Господен, той ще остане твърд.
Но съветът Господен, той ще остане твърд.
22 Милостта на человека е чест нему:
И сиромахът е по-добър от лъжеца.
И сиромахът е по-добър от лъжеца.
23 Страхът Господен донося живот;
И който го има ще си ляга наситен:
Зло не ще да срещне.
И който го има ще си ляга наситен:
Зло не ще да срещне.
24 Ленивий затопява ръката си в блюдото,
И не ще нито в устата си да я върне.
И не ще нито в устата си да я върне.
25 Ако биеш присмивателя, простият е стане внимателен;
И ако обличиш благоразумния, ще научи знание.
И ако обличиш благоразумния, ще научи знание.
26 Който съсипва отца и пропъжда майка,
Той е син който причинява срам и поношение.
Той е син който причинява срам и поношение.
27 Престани, сине мой, да слушаш поучение,
Което отвраща от думите на знанието.
Което отвраща от думите на знанието.
28 Лош свидетел се присмива на правото:
И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
29 Съдове се готвят за присмивателите,
И за гърба на безумните биения.
И за гърба на безумните биения.
Цариградски превод