1 Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.

1 Виното е присмивател и сикерата крамолница;
И който се завлича от тях не е благоразумен.

1 Wine is a mocker, strong drink is raging: and whosoever is deceived thereby is not wise.

2 Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.

2 Устрашаването царево е като рикание на лъв:
Който го раздразня съгрешава против живота си.

2 The fear of a king is as the roaring of a lion: whoso provoketh him to anger sinneth against his own soul.

3 Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.

3 чест е на человека да престава от прение:
А всеки безумен се вплита в него.

3 It is an honour for a man to cease from strife: but every fool will be meddling.

4 Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жетва, не ще има нищо.

4 Ленивият не ще да оре поради зимата:
Ще проси в жетва, и няма да намери.

4 The sluggard will not plow by reason of the cold; therefore shall he beg in harvest, and have nothing.

5 Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.

5 Съветът в сърдцето на человека е като дълбока вода:
Но разумний человек ще го извади.

5 Counsel in the heart of man is like deep water; but a man of understanding will draw it out.

6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта; Но кой може да намери верен човек?

6 Много человеци проповедат всеки милостта си:
Но кой може да намери верен человек?

6 Most men will proclaim every one his own goodness: but a faithful man who can find?

7 Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.

7 Праведний ходи в целостта си;
И чадата му след него са блажени.

7 The just man walketh in his integrity: his children are blessed after him.

8 Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.

8 Цар който седи на съдебний престол
Разпръсва с очите си всяко зло.

8 A king that sitteth in the throne of judgment scattereth away all evil with his eyes.

9 Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?

9 Кой може да рече: Очистих сърдцето си;
чист съм от греховете си?

9 Who can say, I have made my heart clean, I am pure from my sin?

10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.

10 Двойни драмове и двойни мерки,
И двете са мерзост Господу.

10 Divers weights, and divers measures, both of them are alike abomination to the LORD.

11 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.

11 Познава се и самото дете от деянията си
Да ли са делата му чисти, и да ли прави.

11 Even a child is known by his doings, whether his work be pure, and whether it be right.

12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.

12 Ухото слуша и окото гледа,
Господ е направил и двете.

12 The hearing ear, and the seeing eye, the LORD hath made even both of them.

13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.

13 Не обичай спането, за да не осиромашееш;
Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.

13 Love not sleep, lest thou come to poverty; open thine eyes, and thou shalt be satisfied with bread.

14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.

14 Лошо е! Лошо е! казва купувачът;
Но като си отиде, тогаз се хвали.

14 It is naught, it is naught, saith the buyer: but when he is gone his way, then he boasteth.

15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценно украшение.

15 Има злато и множество многоценни камене;
Но устните на знанието са скъпоценно украшение.

15 There is gold, and a multitude of rubies: but the lips of knowledge are a precious jewel.

16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.

16 Вземи дрехата на тогоз който се поручава за странен;
И вземи залог от оногоз който би се поручил за чужда жена.

16 Take his garment that is surety for a stranger: and take a pledge of him for a strange woman.

17 Хляб спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.

17 Хлябът на лъжата е сладък человеку;
Но след това устата му ще се напълнят с камичета.

17 Bread of deceit is sweet to a man; but afterwards his mouth shall be filled with gravel.

18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.

18 Намеренията се утвърдяват чрез съвет;
И с разсмотрение да правиш бран.

18 Every purpose is established by counsel: and with good advice make war.

19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.

19 Одумникът обхожда и открива тайни;
За то не се смисай с оногоз който разширява устните си.

19 He that goeth about as a talebearer revealeth secrets: therefore meddle not with him that flattereth with his lips.

20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.

20 Светилникът на тогоз който злослови отца си или майка си
Ще угасне в дълбока тъмнина.

20 Whoso curseth his father or his mother, his lamp shall be put out in obscure darkness.

21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.

21 Наследие бързо придобито из начало,
Сетнината му не се благославя.

21 An inheritance may be gotten hastily at the beginning; but the end thereof shall not be blessed.

22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще те избави.

22 Да не речеш: Ще въздам зло
Почакай Господа; и ще те избави.

22 Say not thou, I will recompense evil; but wait on the LORD, and he shall save thee.

23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни не са добри.

23 Двойни драмове са мерзост Господу;
И лъстивите къпони не са добри.

23 Divers weights are an abomination unto the LORD; and a false balance is not good.

24 Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?

24 Стъпките на человека се оправят от Господа,
А как би познал человек пътя си?

24 Man's goings are of the LORD; how can a man then understand his own way?

25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.

25 Сеть е человеку да говори несмислено за посвещение,
И подир обричанията да предиря.

25 It is a snare to the man who devoureth that which is holy, and after vows to make enquiry.

26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.

26 Мъдрий цар развява нечестивите,
И връща колелото върхъ тях.

26 A wise king scattereth the wicked, and bringeth the wheel over them.

27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.

27 Духът на человека е светило от Господа:
Изпитва вътрешностите на сърдцето.

27 The spirit of man is the candle of the LORD, searching all the inward parts of the belly.

28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.

28 Милост и истина упазват царя;
И с милост той поддържа престола си.

28 Mercy and truth preserve the king: and his throne is upholden by mercy.

29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.

29 Похвала на младите е силата им,
И слава на старците седината.

29 The glory of young men is their strength: and the beauty of old men is the grey head.

30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.

30 Посиненията от удари и биения които стигат до вътрешностите на утробата
Са очищение за злия.

30 The blueness of a wound cleanseth away evil: so do stripes the inward parts of the belly.