1 За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.

1 По-предпочитаемо е добро име нежели голямо богатство,
И добра благодат нежели сребро и злато.

1 A GOOD name is rather to be chosen than great riches, and loving favour rather than silver and gold.

2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.

2 Богат и сиромах се срещат,
Господ е създател и на двамата.

2 The rich and poor meet together: the LORD is the maker of them all.

3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.

3 Благоразумний предвижда злото и се укрива;
А неразумните напредват и се наказват.

3 A prudent man foreseeth the evil, and hideth himself: but the simple pass on, and are punished.

4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.

4 Следствието на смирението и на страха Господен
Е богатство и слава и живот.

4 By humility and the fear of the LORD are riches, and honour, and life.

5 Тръни и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.

5 Тръне и сети има в пътя на строптивия:
Който пази душата си ще бъде далеч от тях.

5 Thorns and snares are in the way of the froward: he that doth keep his soul shall be far from them.

6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.

6 Научи детето в началото на пътя му;
И не ще да се уклони от него нито когато остарее.

6 Train up a child in the way he should go: and when he is old, he will not depart from it.

7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.

7 Богатий властвува на сиромасите;
И който се заима раб е на заимодавеца.

7 The rich ruleth over the poor, and the borrower is servant to the lender.

8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.

8 Който сее беззаконие ще пожъне суета;
И жезълът на буйството му ще изчезне.

8 He that soweth iniquity shall reap vanity: and the rod of his anger shall fail.

9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.

9 Който има добро око ще бъде благословен;
Защото дава от хляба си на сиромаха.

9 He that hath a bountiful eye shall be blessed; for he giveth of his bread to the poor.

10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.

10 Изпъди присмивателя, и ще се махне препирането,
И сварата и укорът ще престанат.

10 Cast out the scorner, and contention shall go out; yea, strife and reproach shall cease.

11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.

11 Който обича сърдечната чистота
Има благодат на устните си, и царят му е приятел.

11 He that loveth pureness of heart, for the grace of his lips the king shall be his friend.

12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.

12 Очите на Господа пазят знанието;
А съсипва той думите на законопрестъпния.

12 The eyes of the LORD preserve knowledge, and he overthroweth the words of the transgressor.

13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!

13 Ленивий казва: Лъв има вън;
Всред стъгдите ще бъда убит.

13 The slothful man saith, There is a lion without, I shall be slain in the streets.

14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.

14 Устата на чужди жени са дълбока яма;
И когото мрази Господ, той ще падне в нея.

14 The mouth of strange women is a deep pit: he that is abhorred of the LORD shall fall therein.

15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.

15 Безумието е вързано у сърдцето на детето.
Жезълът на наказването ще го отдалечи от него.

15 Foolishness is bound in the heart of a child; but the rod of correction shall drive it far from him.

16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.

16 Който угнетява сиромаха за да умножи богатството си,
И който дава на богатия, непременно ще дойде в скудост.

16 He that oppresseth the poor to increase his riches, and he that giveth to the rich, shall surely come to want.

17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,

17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите,
И прилепи сърдцето си в моето знание;

17 Bow down thine ear, and hear the words of the wise, and apply thine heart unto my knowledge.

18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.

18 Защото е приятно ако ги пазиш в сърдцето си,
И ще бъдат всякога готови върху устните ти.

18 For it is a pleasant thing if thou keep them within thee; they shall withal be fitted in thy lips.

19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.

19 За да бъде упованието ти на Господа;
Аз те научих на това днес; най-вече тебе.

19 That thy trust may be in the LORD, I have made known to thee this day, even to thee.

20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.

20 Не писах ли ти много пъти
Със съветвания и знания.

20 Have not I written to thee excellent things in counsels and knowledge,

21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?

21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината,
Та да отговаряш думи на истина на онези които проваждат до тебе?

21 That I might make thee know the certainty of the words of truth; that thou mightest answer the words of truth to them that send unto thee?

22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,

22 Не оголвай сиромаха защото е сиромах,
Нито притеснявай бедния в портата;

22 Rob not the poor, because he is poor: neither oppress the afflicted in the gate:

23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.

23 Защото Господ ще отсъди съдбата им,
И ще оголи душата на тези които са ги оголили.

23 For the LORD will plead their cause, and spoil the soul of those that spoiled them.

24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.

24 Не прави приятелство с яростен человек,
И с гневлив человек не ходи заедно;

24 Make no friendship with an angry man; and with a furious man thou shalt not go:

25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.

25 За да не научиш пътищата му,
И да не поставиш сет за душата си.

25 Lest thou learn his ways, and get a snare to thy soul.

26 Не бъди от тия, които дават ръка От тия, които стават поръчители за дългове,

26 Не бъди от тези които дават ръка,
От тези които стават поручители за дългове.

26 Be not thou one of them that strike hands, or of them that are sureties for debts.

27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?

27 Ако нямаш от де да платиш,
Защо да вземат постелката ти изпод тебе?

27 If thou hast nothing to pay, why should he take away thy bed from under thee?

28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.

28 Не преместяй ветхи межди
Които са положили отците ти.

28 Remove not the ancient landmark, which thy fathers have set.

29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.

29 Видял ли си человека прилежлив в работата си?
Той ще стои пред царе:
Няма да стои пред незнаменити.

29 Seest thou a man diligent in his business? he shall stand before kings; he shall not stand before mean men.