1 Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе

1 Когато седнеш да ядеш с началник
Гледай добре що има пред тебе,

1 When thou sittest to eat with a ruler, consider diligently what is before thee:

2 Иначе ще туриш нож в гърлото си, Ако те обладава охота.

2 И тури нож в гърлото си
Ако те обладава охота.

2 And put a knife to thy throat, if thou be a man given to appetite.

3 Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.

3 Не желай вкусните му ястия,
Защото те са прелъстителни гозби.

3 Be not desirous of his dainties: for they are deceitful meat.

4 Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.

4 Не се старай да се обогатиш:
Отдалечавай се от тази си мисъл.

4 Labour not to be rich: cease from thine own wisdom.

5 Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел що лети към небето.

5 Ще туриш ли очите си на онова което го няма?
Защото наистина то си прави крила,
Като орел лети към небето.

5 Wilt thou set thine eyes upon that which is not? for riches certainly make themselves wings; they fly away as an eagle toward heaven.

6 Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,

6 Не яж хляба на оногоз който има лошо око,
Нито желай вкусните му ястия.

6 Eat thou not the bread of him that hath an evil eye, neither desire thou his dainty meats:

7 Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Казва ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.

7 Защото както мъдрува в душата си такъв е и той:
Говори ти: Яж и пий,
Но сърдцето му не е с тебе.

7 For as he thinketh in his heart, so is he: Eat and drink, saith he to thee; but his heart is not with thee.

8 Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.

8 Уломъкът що си изял ще избълваш,
И ще изгубиш сладките си думи.

8 The morsel which thou hast eaten shalt thou vomit up, and lose thy sweet words.

9 Не говори в ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.

9 Не говори в ушите на безумния,
Защото ще презре разумността на думите ти.

9 Speak not in the ears of a fool: for he will despise the wisdom of thy words.

10 Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,

10 Не преместяй ветхи межди,
И не влезвай в нивите на сирачетата;

10 Remove not the old landmark; and enter not into the fields of the fatherless:

11 Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.

11 Защото Защитникът им е силен;
Той ще се съди за тях с тебе.

11 For their redeemer is mighty; he shall plead their cause with thee.

12 Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.

12 Приложи сърдцето си в поучение,
И ушите си в думи на знание.

12 Apply thine heart unto instruction, and thine ears to the words of knowledge.

13 Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.

13 Да не ти се свиди да наказваш детето;
Защото, ако го биеш с пръчка, то няма да умре;

13 Withhold not correction from the child: for if thou beatest him with the rod, he shall not die.

14 Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада.

14 Ти като го биеш с пръчката
Ще избавиш душата му от ада.

14 Thou shalt beat him with the rod, and shalt deliver his soul from hell.

15 Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.

15 Сине мой, ако бъде сърдцето ти мъдро,
И мене на сърдцето ми ще е драго;

15 My son, if thine heart be wise, my heart shall rejoice, even mine.

16 Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото

16 И чреслата ми ще се радват
Когато устните ти говорят право.

16 Yea, my reins shall rejoice, when thy lips speak right things.

17 Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,

17 Да не ревнува сърдцето ти на грешните,
Но бъди в страха Господен вес ден;

17 Let not thine heart envy sinners: but be thou in the fear of the LORD all the day long.

18 Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

18 Защото наистина има въздаяние,
И надеждата ти няма да се отсече.

18 For surely there is an end; and thine expectation shall not be cut off.

19 Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,

19 Слушай ти, сине мой, и бъди мъдър,
И оправяй сърдцето си в пътя.

19 Hear thou, my son, and be wise, and guide thine heart in the way.

20 Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,

20 Не бъди между винопийци,
Между тези които изнуряват своята плът;

20 Be not among winebibbers; among riotous eaters of flesh:

21 Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човека с дрипи.

21 Защото пияницата и разкошният ще осиромашеят;
И сънливостта ще облече человека с дрипи.

21 For the drunkard and the glutton shall come to poverty: and drowsiness shall clothe a man with rags.

22 Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.

22 Слушай отца си който те е родил;
И не презирай майка си когато остарее.

22 Hearken unto thy father that begat thee, and despise not thy mother when she is old.

23 Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.

23 Купувай истината, и не продавай, -
Мъдростта, и поучението, и разума.

23 Buy the truth, and sell it not; also wisdom, and instruction, and understanding.

24 Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.

24 На праведния баща му ще се зарадва много,
И който ражда мъдър син ще има радост в него;

24 The father of the righteous shall greatly rejoice: and he that begetteth a wise child shall have joy of him.

25 Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.

25 Отец ти и майка ти ще се веселят;
А най-вече оная която те е родила ще се радва.

25 Thy father and thy mother shall be glad, and she that bare thee shall rejoice.

26 Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,

26 Сине мой, дай сърдцето си мене,
И очите ти да внимават в пътищата ми;

26 My son, give me thine heart, and let thine eyes observe my ways.

27 Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.

27 Защото блудницата е дълбока яма,
И чуждата жена тесен ров.

27 For a whore is a deep ditch; and a strange woman is a narrow pit.

28 Да! тя причаква като за плячка, И умножава числото на неверните между човеците.

28 Тя още причаква като крадец,
И умножава престъпниците между человеците.

28 She also lieth in wait as for a prey, and increaseth the transgressors among men.

29 Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи? -

29 Кому горко? кому ах и ох?
Кому каране? кому празднословия?
Кому удари без причина?
Кому подпухнали очи?

29 Who hath woe? who hath sorrow? who hath contentions? who hath babbling? who hath wounds without cause? who hath redness of eyes?

30 На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.

30 На онези които се бавят на вино,
Които ходят да търсят подправено вино.

30 They that tarry long at the wine; they that go to seek mixed wine.

31 Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,

31 Не гледай виното че е червено,
че показва шара си в чашата,
че върви гладко.

31 Look not thou upon the wine when it is red, when it giveth his colour in the cup, when it moveth itself aright.

32 Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.

32 Изпосле хапе като змия,
И жили като василиск.

32 At the last it biteth like a serpent, and stingeth like an adder.

33 Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;

33 Очите ти ще гледат чужди жени,
И сърдцето ти ще говори развратно;

33 Thine eyes shall behold strange women, and thine heart shall utter perverse things.

34 Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.

34 И ще бъдеш като спещий всред море,
И като лежещий на върха на мачта.

34 Yea, thou shalt be as he that lieth down in the midst of the sea, or as he that lieth upon the top of a mast.

35 Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя, за да го търся пак?

35 Удариха ме, ще речеш, и не ме заболя:
Биха ме, и не усетих;
Кога ще се събудя да ида да го търся пак?

35 They have stricken me, shalt thou say, and I was not sick; they have beaten me, and I felt it not: when shall I awake? I will seek it yet again.