1 Не ревнувай на злите человеци,
Нито желай да си с тях;

2 Защото сърдцето им преговаря насилство,
И устните им говорят за обида.

3 С мъдростта се гради дом,
И с разума се утвърждава;

5 Мъдрий человек се укрепява,
И человек със знание расте в сила.

6 Защото с разсмотрение ще правиш бранта си;
И от множеството на съветниците бива спасение.

7 Мъдростта е непостижима за безумния:
Той не ще отвори устата си в портата.

8 Който мисли да направи зло
Ще се нарече коварен мъж.

9 Помишлението на безумието е грях;
И присмивателят е мерзост на человеците.

10 Ако покажеш малодушие в усилно време,
Силата ти е малка.

11 Избавяй влачимите на смърт,
И не се оттегляй от онези които са докарани до клане.

12 Ако речеш: Ето, ние не знаем това;
Но този който претегля сърцата не разумява ли?
И който пази душата ти
И отдава всекому според делата му, той не знае ли?

13 Сине мой, яж мед, защото е добър,
И сот, защото е сладък на небцето ти:

14 Таквоз ще е на душата ти знанието на мъдростта
Ако я намериш; и има въздаяние,
И надеждата ти няма да се отсече.

15 Не туряй засада, о нечестиве, против жилището на праведния,
Не прави нападение на мястото на упокоението му;

16 Защото праведнията седем пъти пада и става,
А нечестивите ще се низринат в погибел.

17 Кога падне неприятелят ти, не се радвай,
И да се не весели сърдцето ти когато се той подплъзне,

18 Да не би да съгледа Господ, и се яви това зло пред очите му,
И обърне яростта си от него на тебе.

19 Не се раздражавай заради лукавите,
Нито завиждай на нечестивите;

20 Защото злите не ще имат добри сетнини:
Светилникът на нечестивите ще угасне.

21 Сине мой, бой се от Господа и от царя,
И нямай съобщение със смутители;

22 Защото погинването им ще стане внезапно;
И кой знае наказанието и от двамата?

23 И това е за мъдрите: -
Лицеприятие в съд не е добро.

24 Който говори на нечестивия: Праведен си,
Него народи ще кълнат,
Него племена ще укоряват;

25 Но които го обличават, на тях ще бъде благоволение,
И ще дойде върхъ тях добро благословение.

26 Който отговаря с прави думи,
Той дава целуване в устни.

27 Нареди си работата повън,
И приготви си я на нивата,
И после съгради дома си.

28 Не бивай свидетел против ближния си без причина,
Нито лъсти с устните си.

29 Не казвай: Както ми направи, така е му направя:
Ще отдам на человека по делата му.

30 Заминвах край нивата на ленивия,
И край лозето на человек скудоумен;

31 И, ето, всичко бе обрасло с бодил,
Коприва беше покрила повърхнината му,
И каменната му ограда беше съсипана

32 И аз като прегледах размислих в сърдцето си;
Видях, и взех поучение.

33 Още малко сън, малко дремане,
Малко сгъване на ръце за спане,

34 И сиромашията ти ще дойде като пътник,
И скудостта ти като оръжен мъж.