1 Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
1 Не ревнувай на злите человеци,
Нито желай да си с тях;
Нито желай да си с тях;
2 Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
2 Защото сърдцето им преговаря насилство,
И устните им говорят за обида.
И устните им говорят за обида.
3 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
3 С мъдростта се гради дом,
И с разума се утвърждава;
И с разума се утвърждава;
4 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
4 И чрез знание клетовете ще се напълнят
С всяко многоценно и благоприятно богатство.
С всяко многоценно и благоприятно богатство.
5 Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
5 Мъдрий человек се укрепява,
И человек със знание расте в сила.
И человек със знание расте в сила.
6 Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
6 Защото с разсмотрение ще правиш бранта си;
И от множеството на съветниците бива спасение.
И от множеството на съветниците бива спасение.
7 Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
7 Мъдростта е непостижима за безумния:
Той не ще отвори устата си в портата.
Той не ще отвори устата си в портата.
8 Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
8 Който мисли да направи зло
Ще се нарече коварен мъж.
Ще се нарече коварен мъж.
9 Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
9 Помишлението на безумието е грях;
И присмивателят е мерзост на человеците.
И присмивателят е мерзост на человеците.
10 Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
10 Ако покажеш малодушие в усилно време,
Силата ти е малка.
Силата ти е малка.
11 Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържаш ония, които политат към клане.
11 Избавяй влачимите на смърт,
И не се оттегляй от онези които са докарани до клане.
И не се оттегляй от онези които са докарани до клане.
12 Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, не знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
12 Ако речеш: Ето, ние не знаем това;
Но този който претегля сърцата не разумява ли?
И който пази душата ти
И отдава всекому според делата му, той не знае ли?
Но този който претегля сърцата не разумява ли?
И който пази душата ти
И отдава всекому според делата му, той не знае ли?
13 Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
13 Сине мой, яж мед, защото е добър,
И сот, защото е сладък на небцето ти:
И сот, защото е сладък на небцето ти:
14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
14 Таквоз ще е на душата ти знанието на мъдростта
Ако я намериш; и има въздаяние,
И надеждата ти няма да се отсече.
Ако я намериш; и има въздаяние,
И надеждата ти няма да се отсече.
15 Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
15 Не туряй засада, о нечестиве, против жилището на праведния,
Не прави нападение на мястото на упокоението му;
Не прави нападение на мястото на упокоението му;
16 Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
16 Защото праведнията седем пъти пада и става,
А нечестивите ще се низринат в погибел.
А нечестивите ще се низринат в погибел.
17 Не се радвай, когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
17 Кога падне неприятелят ти, не се радвай,
И да се не весели сърдцето ти когато се той подплъзне,
И да се не весели сърдцето ти когато се той подплъзне,
18 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
18 Да не би да съгледа Господ, и се яви това зло пред очите му,
И обърне яростта си от него на тебе.
И обърне яростта си от него на тебе.
19 Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
19 Не се раздражавай заради лукавите,
Нито завиждай на нечестивите;
Нито завиждай на нечестивите;
20 Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
20 Защото злите не ще имат добри сетнини:
Светилникът на нечестивите ще угасне.
Светилникът на нечестивите ще угасне.
21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
21 Сине мой, бой се от Господа и от царя,
И нямай съобщение със смутители;
И нямай съобщение със смутители;
22 Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
22 Защото погинването им ще стане внезапно;
И кой знае наказанието и от двамата?
И кой знае наказанието и от двамата?
23 И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
23 И това е за мъдрите: -
Лицеприятие в съд не е добро.
Лицеприятие в съд не е добро.
24 Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
24 Който говори на нечестивия: Праведен си,
Него народи ще кълнат,
Него племена ще укоряват;
Него народи ще кълнат,
Него племена ще укоряват;
25 Но които го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
25 Но които го обличават, на тях ще бъде благоволение,
И ще дойде върхъ тях добро благословение.
И ще дойде върхъ тях добро благословение.
26 Който дава прав отговор, Той целува в устни.
26 Който отговаря с прави думи,
Той дава целуване в устни.
Той дава целуване в устни.
27 Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
27 Нареди си работата повън,
И приготви си я на нивата,
И после съгради дома си.
И приготви си я на нивата,
И после съгради дома си.
28 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
28 Не бивай свидетел против ближния си без причина,
Нито лъсти с устните си.
Нито лъсти с устните си.
29 Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
29 Не казвай: Както ми направи, така е му направя:
Ще отдам на человека по делата му.
Ще отдам на человека по делата му.
30 Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
30 Заминвах край нивата на ленивия,
И край лозето на человек скудоумен;
И край лозето на человек скудоумен;
31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена.
31 И, ето, всичко бе обрасло с бодил,
Коприва беше покрила повърхнината му,
И каменната му ограда беше съсипана
Коприва беше покрила повърхнината му,
И каменната му ограда беше съсипана
32 Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
32 И аз като прегледах размислих в сърдцето си;
Видях, и взех поучение.
Видях, и взех поучение.
33 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън, -
33 Още малко сън, малко дремане,
Малко сгъване на ръце за спане,
Малко сгъване на ръце за спане,
34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
34 И сиромашията ти ще дойде като пътник,
И скудостта ти като оръжен мъж.
И скудостта ти като оръжен мъж.
Превод от 1940 г
Цариградски превод


