1 Не се хвали за утрешния ден;
Защото не знаеш що ще да роди денят.
Защото не знаеш що ще да роди денят.
2 Нека те хвали друг, а не устата ти, -
чужд, а не устните ти.
чужд, а не устните ти.
3 Камикът е тежък, и пясъкът товар;
Но гневът на безумния е по-тежък и от двете.
Но гневът на безумния е по-тежък и от двете.
4 Яростта е люта, и гневът е буен;
Но кой може да устои пред ревността?
Но кой може да устои пред ревността?
5 Явното обличение е по-добро
От скришната любов.
От скришната любов.
6 Удари от приятел са искренни,
А целувки от неприятели – изобилни.
А целувки от неприятели – изобилни.
7 Наситена душа се отвраща от сот;
А на гладната душа всяко горчиво е сладко.
А на гладната душа всяко горчиво е сладко.
8 Както птица която се скита от гнездото си,
Така е человек който се скита от мястото си.
Така е человек който се скита от мястото си.
9 Мастите и каденията веселят сърдцето,
А сладостта на приятеля чрез сърдечния съвет.
А сладостта на приятеля чрез сърдечния съвет.
10 Не оставяй приятеля си и приятеля на отца си,
И в дома на брата си не влезвай в деня на злощастието си;
По-добре съсед близу нежели брат далеко.
И в дома на брата си не влезвай в деня на злощастието си;
По-добре съсед близу нежели брат далеко.
11 Сине мой, бъди мъдър, и весели сърдцето ми,
За да имам що да отговарям на оногоз който ме укорява.
За да имам що да отговарям на оногоз който ме укорява.
12 Благоразумният предвижда злото, и се укрива;
А неразумните напредват, и се наказват.
А неразумните напредват, и се наказват.
13 Вземи дрехата на тогоз който се поручава за странен;
И вземи залог от оногоз който би се поручил за чужда жена.
И вземи залог от оногоз който би се поручил за чужда жена.
14 Който става рано и благославя с голям глас ближния си
Ще се счете като че го кълне.
Ще се счете като че го кълне.
15 Непрестанно капане в дъжделив ден
И сварлива жена подобни са;
И сварлива жена подобни са;
16 Който я крие крие вятъра;
И мастта се явява в десницата му.
И мастта се явява в десницата му.
17 Желязо остри желязо;
И человек остри лицето на приятеля си.
И человек остри лицето на приятеля си.
18 Който пази смоковницата ще яде плода й;
И който пази господаря си ще се почте.
И който пази господаря си ще се почте.
19 Както у водата се явява лице на лице,
Така человеческо сърдце на человека.
Така человеческо сърдце на человека.
20 Ад и погибелта не се насищат;
И очите на человека не се насищат.
И очите на человека не се насищат.
21 Горнило за среброто, и пещ за златото,
А человек за устата на хвалението му.
А человек за устата на хвалението му.
22 Ако сгрухаш и с черясло безумния в кутел между грухано жито
Безумието му няма да се отдели от него.
Безумието му няма да се отдели от него.
23 Внимавай да познаваш състоянието на стадата си:
Имай грижа за добитъка си;
Имай грижа за добитъка си;
24 Защото богатството не е вечно;
Нито венецът е из род в род.
Нито венецът е из род в род.
25 Тревата никне, и зелето се появява,
И билките на горите се берат.
И билките на горите се берат.
26 Агнетата ще ти са за дрехи,
И ярците за цената на нивата;
И ярците за цената на нивата;
27 И ще имаш изобилно козе мляко за храната си,
За храната на дома си, и за живота на слугините си.
За храната на дома си, и за живота на слугините си.
Цариградски превод