1 Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.

1 Не се хвали за утрешния ден;
Защото не знаеш що ще да роди денят.

1 Boast not thyself of to morrow; for thou knowest not what a day may bring forth.

2 Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.

2 Нека те хвали друг, а не устата ти, -
чужд, а не устните ти.

2 Let another man praise thee, and not thine own mouth; a stranger, and not thine own lips.

3 Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.

3 Камикът е тежък, и пясъкът товар;
Но гневът на безумния е по-тежък и от двете.

3 A stone is heavy, and the sand weighty; but a fool's wrath is heavier than them both.

4 Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?

4 Яростта е люта, и гневът е буен;
Но кой може да устои пред ревността?

4 Wrath is cruel, and anger is outrageous; but who is able to stand before envy?

5 Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.

5 Явното обличение е по-добро
От скришната любов.

5 Open rebuke is better than secret love.

6 Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.

6 Удари от приятел са искренни,
А целувки от неприятели – изобилни.

6 Faithful are the wounds of a friend; but the kisses of an enemy are deceitful.

7 Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.

7 Наситена душа се отвраща от сот;
А на гладната душа всяко горчиво е сладко.

7 The full soul loatheth an honeycomb; but to the hungry soul every bitter thing is sweet.

8 Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.

8 Както птица която се скита от гнездото си,
Така е человек който се скита от мястото си.

8 As a bird that wandereth from her nest, so is a man that wandereth from his place.

9 Както благоуханните масла и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.

9 Мастите и каденията веселят сърдцето,
А сладостта на приятеля чрез сърдечния съвет.

9 Ointment and perfume rejoice the heart: so doth the sweetness of a man's friend by hearty counsel.

10 Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.

10 Не оставяй приятеля си и приятеля на отца си,
И в дома на брата си не влезвай в деня на злощастието си;
По-добре съсед близу нежели брат далеко.

10 Thine own friend, and thy father's friend, forsake not; neither go into thy brother's house in the day of thy calamity: for better is a neighbour that is near than a brother far off.

11 Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.

11 Сине мой, бъди мъдър, и весели сърдцето ми,
За да имам що да отговарям на оногоз който ме укорява.

11 My son, be wise, and make my heart glad, that I may answer him that reproacheth me.

12 Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.

12 Благоразумният предвижда злото, и се укрива;
А неразумните напредват, и се наказват.

12 A prudent man foreseeth the evil, and hideth himself; but the simple pass on, and are punished.

13 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.

13 Вземи дрехата на тогоз който се поручава за странен;
И вземи залог от оногоз който би се поручил за чужда жена.

13 Take his garment that is surety for a stranger, and take a pledge of him for a strange woman.

14 Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.

14 Който става рано и благославя с голям глас ближния си
Ще се счете като че го кълне.

14 He that blesseth his friend with a loud voice, rising early in the morning, it shall be counted a curse to him.

15 Непрестанно капане в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;

15 Непрестанно капане в дъжделив ден
И сварлива жена подобни са;

15 A continual dropping in a very rainy day and a contentious woman are alike.

16 Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хванал дървено масло с десницата си.

16 Който я крие крие вятъра;
И мастта се явява в десницата му.

16 Whosoever hideth her hideth the wind, and the ointment of his right hand, which bewrayeth itself.

17 Желязо остри желязо; Така и човек остри лицето си срещу приятеля си.

17 Желязо остри желязо;
И человек остри лицето на приятеля си.

17 Iron sharpeneth iron; so a man sharpeneth the countenance of his friend.

18 Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.

18 Който пази смоковницата ще яде плода й;
И който пази господаря си ще се почте.

18 Whoso keepeth the fig tree shall eat the fruit thereof: so he that waiteth on his master shall be honoured.

19 Както водата отражава лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.

19 Както у водата се явява лице на лице,
Така человеческо сърдце на человека.

19 As in water face answereth to face, so the heart of man to man.

20 Адът и погибелта не се насищат; Така и човешките очи не се насищат.

20 Ад и погибелта не се насищат;
И очите на человека не се насищат.

20 Hell and destruction are never full; so the eyes of man are never satisfied.

21 Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човек се изпитва чрез онова, с което се хвали.

21 Горнило за среброто, и пещ за златото,
А человек за устата на хвалението му.

21 As the fining pot for silver, and the furnace for gold; so is a man to his praise.

22 Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.

22 Ако сгрухаш и с черясло безумния в кутел между грухано жито
Безумието му няма да се отдели от него.

22 Though thou shouldest bray a fool in a mortar among wheat with a pestle, yet will not his foolishness depart from him.

23 Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;

23 Внимавай да познаваш състоянието на стадата си:
Имай грижа за добитъка си;

23 Be thou diligent to know the state of thy flocks, and look well to thy herds.

24 Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.

24 Защото богатството не е вечно;
Нито венецът е из род в род.

24 For riches are not for ever: and doth the crown endure to every generation?

25 Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.

25 Тревата никне, и зелето се появява,
И билките на горите се берат.

25 The hay appeareth, and the tender grass sheweth itself, and herbs of the mountains are gathered.

26 Агнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.

26 Агнетата ще ти са за дрехи,
И ярците за цената на нивата;

26 The lambs are for thy clothing, and the goats are the price of the field.

27 Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.

27 И ще имаш изобилно козе мляко за храната си,
За храната на дома си, и за живота на слугините си.

27 And thou shalt have goats' milk enough for thy food, for the food of thy household, and for the maintenance for thy maidens.