1 Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,

1 Сине мой, не забравяй закона ми,
И сърдцето ти да пази заповедите ми;

1 My son, forget not my law; but let thine heart keep my commandments:

2 Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.

2 Защото дългота на дни, и лета на живот,
И мир ще ти притурят те.

2 For length of days, and long life, and peace, shall they add to thee.

3 Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.

3 Милост и истина да те не оставят;
Вържи ги около врата си; начертай ги на плочата на сърдцето си.

3 Let not mercy and truth forsake thee: bind them about thy neck; write them upon the table of thine heart:

4 Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.

4 Така ще намериш благодат и добромислие
Пред Бога и человеците.

4 So shalt thou find favour and good understanding in the sight of God and man.

5 Уповавай на Господа от все сърце, И не се облягай на своя разум.

5 Уповай на Господа от всичкото си сърдце,
И не се облягай на своя разум.

5 Trust in the LORD with all thine heart; and lean not unto thine own understanding.

6 Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.

6 Въ всичките си пътища познавай него;
И той ще оправя стъпките ти.

6 In all thy ways acknowledge him, and he shall direct thy paths.

7 Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;

7 Не мечтай себе си мъдър;
Бой се от Господа, и уклонявай се от зло;

7 Be not wise in thine own eyes: fear the LORD, and depart from evil.

8 Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за костите ти.

8 То ще е здраве в жилите ти
И мозък в костите ти.

8 It shall be health to thy navel, and marrow to thy bones.

9 Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.

9 Почитай Господа от имота си
И от начатките на всичкия си доход;

9 Honour the LORD with thy substance, and with the firstfruits of all thine increase:

10 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.

10 И ще се изпълнят житниците ти с изобилие,
И жлебовете ти ще се преливат с ново вино.

10 So shall thy barns be filled with plenty, and thy presses shall burst out with new wine.

11 Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,

11 Сине мой, не презирай наказанието Господне,
И да ти не дотегнува когато те обличава той;

11 My son, despise not the chastening of the LORD; neither be weary of his correction:

12 Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.

12 Защото Господ обличава когото обича,
Както и отец сина когото милва.

12 For whom the LORD loveth he correcteth; even as a father the son in whom he delighteth.

13 Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,

13 Блажен человек който е намерил мъдрост,
И человек който е придобил разум;

13 Happy is the man that findeth wisdom, and the man that getteth understanding.

14 Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея по-скъпа от чисто злато.

14 Защото нейната търговия е по-добра от търговията на сребро,
И печалбата й от чисто злато.

14 For the merchandise of it is better than the merchandise of silver, and the gain thereof than fine gold.

15 Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.

15 По-скъпоценна е от многоценни камене;
И всичко каквото би пожелал ти не се сравнява с нея.

15 She is more precious than rubies: and all the things thou canst desire are not to be compared unto her.

16 Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.

16 Дългота на дни е в десницата й,
А в левицата й богатство и слава.

16 Length of days is in her right hand; and in her left hand riches and honour.

17 Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.

17 Пътищата й са пътища приятни,
И всичките й пътеки мир.

17 Her ways are ways of pleasantness, and all her paths are peace.

18 Тя е дърво на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.

18 Дърво на живот е за тези които я пригръщат;
И блажени са които я държат.

18 She is a tree of life to them that lay hold upon her: and happy is every one that retaineth her.

19 С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.

19 С мъдрост основа земята;
Утвърди небесата с разум.

19 The LORD by wisdom hath founded the earth; by understanding hath he established the heavens.

20 Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.

20 чрез неговото знание се отвориха бездните,
И от облаците капе роса.

20 By his knowledge the depths are broken up, and the clouds drop down the dew.

21 Сине мой, тия неща да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,

21 Сине мой, да се не отдалечат тези неща от очите ти;
Пази здравомислие и разсъждение;

21 My son, let not them depart from thine eyes: keep sound wisdom and discretion:

22 Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.

22 И ще бъдат живот на душата ти
И благодат на врата ти.

22 So shall they be life unto thy soul, and grace to thy neck.

23 Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.

23 Тогаз ще ходиш безопасно в пътя си,
И ногата ти не ще се спъне.

23 Then shalt thou walk in thy way safely, and thy foot shall not stumble.

24 Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.

24 Когато лягаш не ще се страхуваш;
Ей ще лягаш, и сънът ти ще е сладък.

24 When thou liest down, thou shalt not be afraid: yea, thou shalt lie down, and thy sleep shall be sweet.

25 Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,

25 Не ще се боиш от внезапен страх,
Нито от погибелта на нечестивите когато нападне;

25 Be not afraid of sudden fear, neither of the desolation of the wicked, when it cometh.

26 Защото Господ ще бъде твое упование, И ще опази ногата ти да се не хване.

26 Защото Господ ще бъде упование твое,
Ии ще упази ногата ти да се не хване.

26 For the LORD shall be thy confidence, and shall keep thy foot from being taken.

27 Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да им го направиш.

27 Не отричай доброто към онези на които се стои
Когато ти дава ръка да го направиш.

27 Withhold not good from them to whom it is due, when it is in the power of thine hand to do it.

28 Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си това, което му се пада.

28 Не казвай на ближния си:
Иди и върни се пак, и утре ще ти дам,
Като го имаш при себе си.

28 Say not unto thy neighbour, Go, and come again, and to morrow I will give; when thou hast it by thee.

29 Не измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.

29 Не крой зло против ближния си
Който с уверение живее при тебе.

29 Devise not evil against thy neighbour, seeing he dwelleth securely by thee.

30 Не се карай с някого без причина Като не ти е направил зло.

30 Не се карай с някого без причина,
Като не ти е направил зло.

30 Strive not with a man without cause, if he have done thee no harm.

31 Не завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,

31 Не ревнувай на насилник человек,
И не избирай ни един от пътищата му;

31 Envy thou not the oppressor, and choose none of his ways.

32 Защото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.

32 Защото Господ се гнуси от строптивия,
А тайната му е с праведните.

32 For the froward is abomination to the LORD: but his secret is with the righteous.

33 Проклетия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.

33 Проклетия от Господа е в дома на нечестивия;
А благославя той жилището на праведните.

33 The curse of the LORD is in the house of the wicked: but he blesseth the habitation of the just.

34 Наистина Той се присмива на присмивачите, А на смирените дава благодат.

34 Наистина той се присмива на присмивателите;
А на смирените дава благодат.

34 Surely he scorneth the scorners: but he giveth grace unto the lowly.

35 Мъдрите ще наследят слава, А безумните ще отнесат срам.

35 Мъдрите ще наследят слава;
А повишението на безумните ще е безчестие.

35 The wise shall inherit glory: but shame shall be the promotion of fools.