 |  |
1 Думите на Массовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: |
 |
2 Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци? |
 |
3 Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете. |
 |
4 Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие? |
 |
5 Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните. |
 |
6 Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом. |
 |
7 За да пийне и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си. |
 |
8 Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват; |
 |
9 Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния. |
 |
10 Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни. |
 |
11 Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба. |
 |
12 Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си. |
 |
13 Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно. |
 |
14 Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч. |
 |
15 При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си. |
 |
16 Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе. |
 |
17 Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си. |
 |
18 Като схваща, че търгуването й е полезно. Светилникът й не угасва през нощта. |
 |
19 Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката. |
 |
20 Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните. |
 |
21 Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи. |
 |
22 Прави си завивки от дамаска; Облеклото й е висон и морав плат. |
 |
23 Мъжът й е познат в портите, Когато седи между местните старейшини. |
 |
24 Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците(; |
 |
25 Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето. |
 |
26 Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ. |
 |
27 Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде. |
 |
28 Чадата й стават и я облажават; И мъжът й я хвали, казвайки: |
 |
29 Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките. |
 |
30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена. |
 |
31 Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите. |
 |
 |  |
Превод от 1940 г |  |