1 Думите на Массовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:

2 Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?

3 Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.

4 Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?

5 Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.

6 Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.

7 За да пийне и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.

8 Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;

9 Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.

10 Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

11 Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.

12 Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.

13 Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.

14 Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.

15 При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.

16 Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.

17 Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.

18 Като схваща, че търгуването й е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.

19 Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.

20 Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.

21 Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.

22 Прави си завивки от дамаска; Облеклото й е висон и морав плат.

23 Мъжът й е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.

24 Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците(;

25 Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.

26 Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.

27 Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.

28 Чадата й стават и я облажават; И мъжът й я хвали, казвайки:

29 Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.

30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

31 Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.