1 Думите на Массовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:

1 Думите на цар Лемуила,
Пророчеството което го поучи майка му.

1 The words of king Lemuel, the prophecy that his mother taught him.

2 Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?

2 Що, сине мой? и що сине на утробата ми?
И що, сине на моите обричания?

2 What, my son? and what, the son of my womb? and what, the son of my vows?

3 Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.

3 Не давай силата си на жените,
Нито пътищата си на погубителките на царете.

3 Give not thy strength unto women, nor thy ways to that which destroyeth kings.

4 Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?

4 Не е за царете, Лемуиле,
Не е за царете да пият вино,
Нито за князовете да пият сикера;

4 It is not for kings, O Lemuel, it is not for kings to drink wine; nor for princes strong drink:

5 Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.

5 Да не би като се напият да забравят закона,
И извърнат съда на всичките угнетаеми.

5 Lest they drink, and forget the law, and pervert the judgment of any of the afflicted.

6 Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.

6 Давайте сикера на тези които са в премеждие,
И вино на огорчените в душата:

6 Give strong drink unto him that is ready to perish, and wine unto those that be of heavy hearts.

7 За да пийне и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.

7 За да пийнат и да забравят сиромашията си,
И да не помнят вече зластраданието си.

7 Let him drink, and forget his poverty, and remember his misery no more.

8 Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;

8 Отваряй устата си за безгласния,
За съда на всичките сирачета.

8 Open thy mouth for the dumb in the cause of all such as are appointed to destruction.

9 Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.

9 Отваряй устата си, съди праведно,
И защищавай сиромаха и оскудния.

9 Open thy mouth, judge righteously, and plead the cause of the poor and needy.

10 Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

10 Кой може да намери добродетелна жена?
Защото такава е много по-скъпа от многоценни камене.

10 Who can find a virtuous woman? for her price is far above rubies.

11 Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.

11 Сърдцето на мъжа й уповава на нея,
И не ще бъде лишен от изобилие.

11 The heart of her husband doth safely trust in her, so that he shall have no need of spoil.

12 Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.

12 Ще му донесе добро, а не зло,
През всичките дни на живота си.

12 She will do him good and not evil all the days of her life.

13 Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.

13 Търси вълна и лен,
И що й е угодно работи с ръцете си.

13 She seeketh wool, and flax, and worketh willingly with her hands.

14 Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.

14 Тя е като корабите на търговците;
Донося храната си от далеч.

14 She is like the merchants' ships; she bringeth her food from afar.

15 При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.

15 И става доде е още нощ,
И дава храна на дома си,
И дял на слугините си.

15 She riseth also while it is yet night, and giveth meat to her household, and a portion to her maidens.

16 Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.

16 Съглежда нива, и купува я:
От плода на ръцете си сади лозе.

16 She considereth a field, and buyeth it: with the fruit of her hands she planteth a vineyard.

17 Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.

17 Опасва чреслата си с крепост,
И укрепява мишцште си.

17 She girdeth her loins with strength, and strengtheneth her arms.

18 Като схваща, че търгуването й е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.

18 Усеща че търговията й е добра:
Светилникът й не гасне ноще.

18 She perceiveth that her merchandise is good: her candle goeth not out by night.

19 Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.

19 Туря ръцете си на врътеното,
И държи в ръката си хурката.

19 She layeth her hands to the spindle, and her hands hold the distaff.

20 Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.

20 Отваря ръката си на сиромасите,
И простира ръцете си към оскудните.

20 She stretcheth out her hand to the poor; yea, she reacheth forth her hands to the needy.

21 Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.

21 Не се бои от сняг за дома си;
Ззащото всичкият й дом са облечени с двойни дрехи.

21 She is not afraid of the snow for her household: for all her household are clothed with scarlet.

22 Прави си завивки от дамаска; Облеклото й е висон и морав плат.

22 Прави за себе си завивки:
Облеклото й е висон и багреница.

22 She maketh herself coverings of tapestry; her clothing is silk and purple.

23 Мъжът й е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.

23 Мъж й е познат в портите
Когато седи между старейшините на местото.

23 Her husband is known in the gates, when he sitteth among the elders of the land.

24 Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;

24 Прави тъкан и продава,
И дава пояси на търговците.

24 She maketh fine linen, and selleth it; and delivereth girdles unto the merchant.

25 Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.

25 Облечена е с крепост и с благолепие,
И се весели за бъдещето време.

25 Strength and honour are her clothing; and she shall rejoice in time to come.

26 Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.

26 Отваря устата си с мъдрост;
И закон на благосклонност има на езика й.

26 She openeth her mouth with wisdom; and in her tongue is the law of kindness.

27 Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.

27 Внимава за управлението на дома си,
И хляб на леност не яде.

27 She looketh well to the ways of her household, and eateth not the bread of idleness.

28 Чадата й стават и я облажават; И мъжът й я хвали, казвайки:

28 чадата й стават и казват: Блазе й;
Мъж й я хвали и казва:

28 Her children arise up, and call her blessed; her husband also, and he praiseth her.

29 Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.

29 Много дъщери са се обхождали достойно;
Но ти надмина всичките.

29 Many daughters have done virtuously, but thou excellest them all.

30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

30 Красотата е лъстива, и суетна е хубостта;
Жената която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

30 Favour is deceitful, and beauty is vain: but a woman that feareth the LORD, she shall be praised.

31 Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.

31 Дайте й от плода на ръцете й;
И делата й нека я хвалят в портите.

31 Give her of the fruit of her hands; and let her own works praise her in the gates.