1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми,
Приклони ухото си в разума ми;

1 My son, attend unto my wisdom, and bow thine ear to my understanding:

2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

2 За да съхраняваш разсъждение,
И устните ти да пазят знание.

2 That thou mayest regard discretion, and that thy lips may keep knowledge.

3 Защото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло;

3 Защото от устните на чуждата жена капе мед от сотъ,
И небцето й е по-меко от елей:

3 For the lips of a strange woman drop as an honeycomb, and her mouth is smoother than oil:

4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

4 Но сетнините й са горчиви като пелин,
Остри като меч от две страни изострен.

4 But her end is bitter as wormwood, sharp as a two-edged sword.

5 Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

5 Нозете й слазят в смърт:
Стъпките й достигат до ад.

5 Her feet go down to death; her steps take hold on hell.

6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

6 За да не разсъдиш пътя на живота,
Нейните пътеки са непостоянни, та да ги не познаеш ти.

6 Lest thou shouldest ponder the path of life, her ways are moveable, that thou canst not know them.

7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

7 И сега, чада, послушайте ме,
И не отстъпвайте от думите на устата ми.

7 Hear me now therefore, O ye children, and depart not from the words of my mouth.

8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

8 Отдалечи пътя си от нея,
И не приближавай се при вратата на дома й,

8 Remove thy way far from her, and come not nigh the door of her house:

9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

9 За да не дадеш честта си на други,
И годините си на немилостивите;

9 Lest thou give thine honour unto others, and thy years unto the cruel:

10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;

10 За да се не наситят чужди от имота ти,
И трудовете ти да не идат в чужд дом;

10 Lest strangers be filled with thy wealth; and thy labours be in the house of a stranger;

11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

11 А ти да въздишаш в сетнините си,
Когато плътта ти и тялото ти се изнурят,

11 And thou mourn at the last, when thy flesh and thy body are consumed,

12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

12 И да казваш: Как намразих поучението,
И сърдцето ми презря обличението,

12 And say, How have I hated instruction, and my heart despised reproof;

13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си!

13 И не послушах гласа на учителите си,
Нито приклоних ухото си към наставниците си!

13 And have not obeyed the voice of my teachers, nor inclined mine ear to them that instructed me!

14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

14 Малко остана да се намеря в всяко зло
Всред събранието и сонмището.

14 I was almost in all evil in the midst of the congregation and assembly.

15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец.

15 Пий вода от щерната си,
И оназ която извира от кладенеца ти.

15 Drink waters out of thine own cistern, and running waters out of thine own well.

16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

16 Нека се изливат вън твоите извори
Като водни отоци по стъгдите.

16 Let thy fountains be dispersed abroad, and rivers of waters in the streets.

17 Нека бъдат само на тебе, А не и на чужди заедно с тебе.

17 Да бъдат те на самаго тебе,
А не и на чужди с тебе.

17 Let them be only thine own, and not strangers' with thee.

18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

18 Да бъде благословен твоят източник:
И весели се с жената на младостта си.

18 Let thy fountain be blessed: and rejoice with the wife of thy youth.

19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна; Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов.

19 Тя да ти бъде като елен рачителна и сърна мила:
Нейните гръди да те напояват въ всяко време:
Възхищавай се всякога от любовта й.

19 Let her be as the loving hind and pleasant roe; let her breasts satisfy thee at all times; and be thou ravished always with her love.

20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

20 И защо, сине мой, да се възхищаваш от чужда,
И искаш да пригръщаш пазухата на чужда жена?

20 And why wilt thou, my son, be ravished with a strange woman, and embrace the bosom of a stranger?

21 Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

21 Понеже пътищата на человека са пред очите на Господа;
И той измерва всичките му пътеки.

21 For the ways of man are before the eyes of the LORD, and he pondereth all his goings.

22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

22 Нечестивия ще го хванат своите му беззакония:
И с въжата на греха си ще бъде уловен.

22 His own iniquities shall take the wicked himself, and he shall be holden with the cords of his sins.

23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.

23 Той ще умре без поучение,
И от множеството на безумието си ще се заблуди.

23 He shall die without instruction; and in the greatness of his folly he shall go astray.