1 Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,

1 Сине мой, ако си станал поръчник за приятеля си,
Или си дал ръка за някого чужд,

1 My son, if thou be surety for thy friend, if thou hast stricken thy hand with a stranger,

2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.

2 Впримчил си се с думите на устата си,
Хванал си се с думите на устата си.

2 Thou art snared with the words of thy mouth, thou art taken with the words of thy mouth.

3 Затова, сине мой, направи това и отърви се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.

3 Направи прочее това, сине мой, и отърви се
Понеже си паднал в ръцете на приятеля си, -
Иди, припадни, и принуди приятеля си.

3 Do this now, my son, and deliver thyself, when thou art come into the hand of thy friend; go, humble thyself, and make sure thy friend.

4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,

4 Не давай сън на очите си,
Нито дремане на клепачите си:

4 Give not sleep to thine eyes, nor slumber to thine eyelids.

5 Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.

5 Отърви се като сърна от ръката на ловец,
И като птица от ръката на птицеловец.

5 Deliver thyself as a roe from the hand of the hunter, and as a bird from the hand of the fowler.

6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -

6 Иди при мравката, о лениве,
Прегледай пътищата й и стани мъдър, -

6 Go to the ant, thou sluggard; consider her ways, and be wise:

7 Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,

7 Която, ако и да няма началник,
Настоятел, или управител,

7 Which having no guide, overseer, or ruler,

8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва.

8 Приготвя храната си лете,
Събира храната си в жетва.

8 Provideth her meat in the summer, and gathereth her food in the harvest.

9 До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?

9 До кога ще спиш, лениве?
Кога ще станеш от съна си?

9 How long wilt thou sleep, O sluggard? when wilt thou arise out of thy sleep?

10 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,

10 Малко спане, малко дремане, малко сгъване на ръце за сън:

10 Yet a little sleep, a little slumber, a little folding of the hands to sleep:

11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.

11 После сиромашията ти дохожда като пътник,
И скудостта ти като оръжен мъж.

11 So shall thy poverty come as one that travelleth, and thy want as an armed man.

12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,

12 Лошият человек, беззаконният человек,
Ходи с развратни уста,

12 A naughty person, a wicked man, walketh with a froward mouth.

13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;

13 Намигнува с очите си,
Дава знак с нозете си,
Учи с пръстите си,

13 He winketh with his eyes, he speaketh with his feet, he teacheth with his fingers;

14 Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,

14 Има развратно сърдце въ всяко време,
Крои зло, сее раздори:

14 Frowardness is in his heart, he deviseth mischief continually; he soweth discord.

15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.

15 За това внезапно ще дойде погибелта му:
Тутакси ще се съкруши неизцелимо.

15 Therefore shall his calamity come suddenly; suddenly shall he be broken without remedy.

16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:

16 Тия шест мрази Господ,
И седем са мерзост на душата му: -

16 These six things doth the LORD hate: yea, seven are an abomination unto him:

17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,

17 Очи горделиви, език лъжлив,
И ръце които проливат кръв неповинна,

17 A proud look, a lying tongue, and hands that shed innocent blood,

18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,

18 Сърдце което крои лоши намислювания,
Нозе които тичат скоро да правят зло,

18 An heart that deviseth wicked imaginations, feet that be swift in running to mischief,

19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.

19 Свидетел лъжлив който говори лъжа,
И онзи който сее раздори между братя.

19 A false witness that speaketh lies, and he that soweth discord among brethren.

20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,

20 Сине мой, пази заповедта на отца си,
И не отхвърляй закона на майка си.

20 My son, keep thy father's commandment, and forsake not the law of thy mother:

21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.

21 Вържи ги за всегда за сърдцето си,
И обвий ги около врата си.

21 Bind them continually upon thine heart, and tie them about thy neck.

22 Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе.

22 Кога ходиш ще те води;
Кога спиш ще те пази;
Кога се събудиш ще се разговаря с тебе.

22 When thou goest, it shall lead thee; when thou sleepest, it shall keep thee; and when thou awakest, it shall talk with thee.

23 Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.

23 Защото заповедта е светилник,
И законът е светлина,
И поучителните обличения са път на живот,

23 For the commandment is a lamp; and the law is light; and reproofs of instruction are the way of life:

24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.

24 За да те пазят от лоша жена,
От ласкателния език на чужда жена.

24 To keep thee from the evil woman, from the flattery of the tongue of a strange woman.

25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;

25 Да не похотствуваш хубостта й в сърдцето си:
Да те не улови с клепачите си.

25 Lust not after her beauty in thine heart; neither let her take thee with her eyelids.

26 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.

26 Защото поради блудница жена достига някой в нужда за уломък хляб,
А прелюбодейцата лови многоценната душа.

26 For by means of a whorish woman a man is brought to a piece of bread: and the adultress will hunt for the precious life.

27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?

27 Може ли някой да тури огън в пазухата си,
И дрехите му да не изгорят?

27 Can a man take fire in his bosom, and his clothes not be burned?

28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?

28 Може ли някой да ходи поразпалени въглища,
И нозете му да не изгорят?

28 Can one go upon hot coals, and his feet not be burned?

29 Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.

29 Така който влязва при жената на ближния си,
Който се прикосне при нея, не ще бъде неповинен.

29 So he that goeth in to his neighbour's wife; whosoever toucheth her shall not be innocent.

30 Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;

30 Крадецът не бива толкоз презираем
Ако краде да насити душата си когато е гладен;

30 Men do not despise a thief, if he steal to satisfy his soul when he is hungry;

31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.

31 А ако се хване ще отдаде седмократно,
Ще даде всичкия имот на къщата си.

31 But if he be found, he shall restore sevenfold; he shall give all the substance of his house.

32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.

32 Но който прелюбодейства с жена, той е лишен от ум:
Погибел принася на душата си който прави това.

32 But whoso committeth adultery with a woman lacketh understanding: he that doeth it destroyeth his own soul.

33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи.

33 Биения и безчестие ще намери;
И срамът му няма да се заглади.

33 A wound and dishonour shall he get; and his reproach shall not be wiped away.

34 Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;

34 Защото ревнуванието е неистовство на мъжа;
И не ще да помилва в деня на отмъщението.

34 For jealousy is the rage of a man: therefore he will not spare in the day of vengeance.

35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.

35 Не ще да приеме никакъв изкуп,
Нито ще се умилостиви ако и да умножиш даровете.

35 He will not regard any ransom; neither will he rest content, though thou givest many gifts.