1 Не вика ли мъдростта?
И не издава ли разумът гласа си?

2 Стои тя по върха на високите места, над пътя,
Всред пътеките.

3 Възглашава при портите, въ входа въ града,
Въ входа на вратата: -

4 Към вас, человеци, викам,
И гласът ми е към человеческите синове.

5 Глупави, придобийте остроумие;
И безумни, придобийте разумливо сърдце.

6 Послушайте; защото ще говоря изящни неща,
И устните ми ще произносят правото.

7 Защото езикът ми ще говори истина;
А нечестието е мерзост на устните ми.

8 Всичките думи на устата ми са с правда;
Няма в тях нищо лъстиво или строптиво.

9 Те всички са ясни за оногоз който разумява,
И прави за тези които намерват знание.

10 Приимете учението ми, а не сребро,
И знание овече нежели злато избрано;

11 Защото мъдростта е по-добра от многоценни камене;
И всичко желателно не се сравнява с нея.

12 Аз мъдрост обитавам съ остроумието,
И изнамервам знание на умни измишления.

13 Страхът Господен е да мрази някой злото.
Аз мразя високоумие, и гордост,
И лукав път, и строптиви уста.

14 Мой е съветът и правомислието;
Аз съм разум: силата е моя.

15 чрез мене царете царуват,
И началниците узаконяват правда.

16 чрез мене князовете началствуват,
И големците, и всичките земни съдии.

17 Аз обичам които ме обичат;
И които ме търсят ще ме намерят.

18 Богатството и славата са с мене,
Изящният имот и правдата.

19 Плодовете ми са по-добри от злато и от най-чисто злато,
И приходите ми от избрано сребро.

20 Ходя по пътя на правдата,
Между пътеките на правосъдието,

21 За да направя да наследят имот тези които ме обичат,
И да напълня съкровищата им.

22 Господ ме имаше в началото на пътя си,
Преди делата си отдавна.

23 От века бидох помазана, от начало,
Преди създанието на земята.

24 Родих се когато нямаше бездните,
Когато нямаше източниците които изобилват с вода.

25 Преди горите да се поставят,
Преди хълмовете, аз бях родена,

26 Като още не беше направил земята, нито полета,
Нито върхове от пръстта на вселената.

27 Когато готвеше небесата, аз бях там,
Когато начертаваше кръг над лицето на бездната,

28 Когато утвърждаваше облаците горе,
Когато укрепяваше източниците на бездната,

29 Когато полагаше закона си на морето
Да не престъпят водите повелението му,
Когато нареждаше основанията на земята,

30 Тогаз бях при него и устроявах всичко;
И аз му бях наслаждение всеки ден,
И веселях се всякога пред него.

31 Веселях се на обитаемата негова земя;
И наслаждението ми беше с человеческите синове.

32 Сега прочее, послушайте ме, о чада;
И блажени са които пазят пътищата ми.

33 Послушайте поучение и ставайте мъдри,
И не отхвърляйте го.

34 Блажен този человек който ме слуша,
И бди всеки ден при моите двери,
И очаква при стълповете на вратата ми.

36 А който съгреши против мене своята си душа онеправдава;
Всички които ме мразят обичат смъртта.