1 Мъдростта съгради дома си;
Издяла седемте свои стълпове;
Издяла седемте свои стълпове;
2 Закла което имаше за клане:
Смеси виното си, и приготви трапезата си;
Смеси виното си, и приготви трапезата си;
3 Проводи слугините си,
Вика по високите места на града:
Вика по високите места на града:
4 Който е глупав да се отбие тук;
И към лишените от ум говори;
И към лишените от ум говори;
5 Елате, яжте от хляба ми,
И пийте от виното което размесих:
И пийте от виното което размесих:
6 Оставете глупостта и живи бъдете;
И ходете в пътя на разума.
И ходете в пътя на разума.
7 Който учи присмивателя взема на себе си безчестие;
И който обличава нечестивия взема на себе си порок.
И който обличава нечестивия взема на себе си порок.
8 Не обличавай присмивател, за да те не намрази:
Обличавай мъдър, и ще те възлюби.
Обличавай мъдър, и ще те възлюби.
9 Давай наставление на мъдър, и ще бъде по-мъдър;
Учи праведен, и е нарасте в учение.
Учи праведен, и е нарасте в учение.
10 Начало на мъдростта е страх Господен;
И познаването на Светаго е разум.
И познаването на Светаго е разум.
11 Защото чрез мене ще се умножат дните ти,
И ще ти се притурят години на живот.
И ще ти се притурят години на живот.
12 Ако си мъдър, мъдър си за себе си;
Ако ли си присмивател, ти сам ще страдаш.
Ако ли си присмивател, ти сам ще страдаш.
13 Жена безумна е бледива,
Глупава, и нищо не знае;
Глупава, и нищо не знае;
14 Седи при вратата на къщата си на стол,
Въ високите места на града,
Въ високите места на града,
15 И кани тези които минуват,
Които вървят право в пътя си;
Които вървят право в пътя си;
16 Който е безумен, нека се отбие тук;
И към лишения от ум говори;
И към лишения от ум говори;
17 Крадените води са сладки,
И скришно вземаний хляб е приятен.
И скришно вземаний хляб е приятен.
18 Но той не знае, че са там мъртвите,
И в дълбочините адови поканените от нея.
И в дълбочините адови поканените от нея.
Цариградски превод