 | |
1 Мъдростта съгради дома си;
Издяла седемте свои стълпове; |
|
2 Закла което имаше за клане:
Смеси виното си, и приготви трапезата си; |
|
3 Проводи слугините си,
Вика по високите места на града: |
|
4 Който е глупав да се отбие тук;
И към лишените от ум говори; |
|
5 Елате, яжте от хляба ми,
И пийте от виното което размесих: |
|
6 Оставете глупостта и живи бъдете;
И ходете в пътя на разума. |
|
7 Който учи присмивателя взема на себе си безчестие;
И който обличава нечестивия взема на себе си порок. |
|
8 Не обличавай присмивател, за да те не намрази:
Обличавай мъдър, и ще те възлюби. |
|
9 Давай наставление на мъдър, и ще бъде по-мъдър;
Учи праведен, и е нарасте в учение. |
|
10 Начало на мъдростта е страх Господен;
И познаването на Светаго е разум. |
|
11 Защото чрез мене ще се умножат дните ти,
И ще ти се притурят години на живот. |
|
12 Ако си мъдър, мъдър си за себе си;
Ако ли си присмивател, ти сам ще страдаш. |
|
13 Жена безумна е бледива,
Глупава, и нищо не знае; |
|
14 Седи при вратата на къщата си на стол,
Въ високите места на града, |
|
15 И кани тези които минуват,
Които вървят право в пътя си; |
|
16 Който е безумен, нека се отбие тук;
И към лишения от ум говори; |
|
17 Крадените води са сладки,
И скришно вземаний хляб е приятен. |
|
18 Но той не знае, че са там мъртвите,
И в дълбочините адови поканените от нея. |
|
| |
| Цариградски превод | |
Помощ 
