1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

1 Притчи на Соломона Давидовия син, царя Израилев,

1 The proverbs of Solomon the son of David, king of Israel;

2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

2 За да познае някой мъдрост и учение,
За да разбере думи на благоразумие,

2 To know wisdom and instruction; to perceive the words of understanding;

3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

3 За да приеме учение в разум,
В правда, съдба, и правота,

3 To receive the instruction of wisdom, justice, and judgment, and equity;

4 За да се даде остроумие на простите, Знание и разсъждение на младежа,

4 За да даде остроумие на простите,
И на младия знание и разсъждение.

4 To give subtilty to the simple, to the young man knowledge and discretion.

5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

5 Мъдрият нека слуша и ще стане по-мъдър,
И разумният ще придобие разсмотрение;

5 A wise man will hear, and will increase learning; and a man of understanding shall attain unto wise counsels:

6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

6 За да разумява притча, и иносказание,
Реченията на мъдрите, и гаданията им.

6 To understand a proverb, and the interpretation; the words of the wise, and their dark sayings.

7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумните презират мъдростта и поуката.

7 Начало на мъдростта е страх Господен:
Безумните презират мъдростта и учението.

7 The fear of the LORD is the beginning of knowledge: but fools despise wisdom and instruction.

8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на майка си,

8 Слушай, сине мой, поучението на отца си,
И не отхвърляй наставлението на майка си;

8 My son, hear the instruction of thy father, and forsake not the law of thy mother:

9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

9 Защото те ще са венец от благодат за главата ти,
И огърлие около врата ти.

9 For they shall be an ornament of grace unto thy head, and chains about thy neck.

10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

10 Сине мой, ако поискат грешните да те примамят,
Да не съизволиш;

10 My son, if sinners entice thee, consent thou not.

11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

11 Ако рекат: Ела с нас;
Да направим засада за кръв,
Да причакаме без причина неповинния;

11 If they say, Come with us, let us lay wait for blood, let us lurk privily for the innocent without cause:

12 Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

12 Както ад да ги погълнем живи,
И цели както слазящите в рова;

12 Let us swallow them up alive as the grave; and whole, as those that go down into the pit:

13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот,
Ще напълним домовете си с користи:

13 We shall find all precious substance, we shall fill our houses with spoil:

14 Ще хвърлиш жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички; -

14 Тури жребия си между нас,
Една кесия да имаме всинца;

14 Cast in thy lot among us; let us all have one purse:

15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

15 Сине мой, не ходи на път с тях;
Въздържай ногата си от пътеките им;

15 My son, walk not thou in the way with them; refrain thy foot from their path:

16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

16 Защото техните нозе тичат към злото,
И спешат да проливат кръв.

16 For their feet run to evil, and make haste to shed blood.

17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

17 Наистина напразно се простира мрежа
Пред очите на всяка птица.

17 Surely in vain the net is spread in the sight of any bird.

18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

18 И те правят засада против своята си кръв,
Причакват своите си души.

18 And they lay wait for their own blood; they lurk privily for their own lives.

19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.

19 Такива се пътищата на всеки лихоимец:
Лихоимството отнема живота на обладаните от него.

19 So are the ways of every one that is greedy of gain; which taketh away the life of the owners thereof.

20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

20 Мъдростта възглашава вън,
Издава гласа си по стъгдите,

20 Wisdom crieth without; she uttereth her voice in the streets:

21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, Възвестява из града думите си:

21 Вика по главните места на тържищата,
Въ входовете на портите,
Възвещава през града думите си:

21 She crieth in the chief place of concourse, in the openings of the gates: in the city she uttereth her words, saying,

22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждават на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

22 До кога, глупави, ще обичате глупостта,
И присмивателите ще се наслаждават в присмиванията си,
И безумните ще мразят знанието?

22 How long, ye simple ones, will ye love simplicity? and the scorners delight in their scorning, and fools hate knowledge?

23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

23 Обърнете се към моите обличения;
Ето, аз ще излея духа си на вас,
Ще ви направя да разумеете словата ми.

23 Turn you at my reproof: behold, I will pour out my spirit unto you, I will make known my words unto you.

24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,

24 Понеже аз викнах, а вие не послушахте,
Простирах ръката си, и никой не внимаваше,

24 Because I have called, and ye refused; I have stretched out my hand, and no man regarded;

25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -

25 Но отхвърлихте всичкия ми съвет,
И обличението ми не рачихте, -

25 But ye have set at nought all my counsel, and would none of my reproof:

26 То и аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

26 И аз ще се присмея на гибелта ви;
Ще се зарадвам когато ви нападне страхът ви.

26 I also will laugh at your calamity; I will mock when your fear cometh;

27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъка ви нападнат,

27 Когато страхът ви нападне като запустителна буря,
И гибелта ви се устреми като вихрушка,
Когато скърб и утеснение дойдат на вас,

27 When your fear cometh as desolation, and your destruction cometh as a whirlwind; when distress and anguish cometh upon you.

28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

28 Тогаз ще ме призоват, но аз не ще отговоря;
Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

28 Then shall they call upon me, but I will not answer; they shall seek me early, but they shall not find me:

29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,

29 Понеже намразиха знанието,
И страха Господен не избраха,

29 For that they hated knowledge, and did not choose the fear of the LORD:

30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,

30 Не рачиха съвета ми,
Презряха всичкото ми обличение,

30 They would none of my counsel: they despised all my reproof.

31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.

31 За то ще ядат от плодовете на своя си път,
И ще се наситят от своите си намислювания.

31 Therefore shall they eat of the fruit of their own way, and be filled with their own devices.

32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

32 Защото глупавите ще ги умъртви престъплението им,
И безумните ще ги погуби небрежението им ;

32 For the turning away of the simple shall slay them, and the prosperity of fools shall destroy them.

33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.

33 Но този който ме слуша ще живее в безопасност.
И ще е в тишина без да се бои от зло.

33 But whoso hearkeneth unto me shall dwell safely, and shall be quiet from fear of evil.