1 Мухи умрели правят мирото на мировареца да вони, да кипне;
И малко безумие обезчестя оногоз който е в уважения за мъдрост и чест.

2 Сърдцето на мъдрия е в десницата му,
А сърдцето на безумния е в левицата му.

3 Още като ходи в пътя безумният, сърдцето му не е на място,
И показва на всичките че е безумен.

4 Ако духът на княза се подигне против тебе, не оставяй мястото си;
Защото кротостта утолява големи грешки.

5 Има зло което видях под слънцето,
Погрешка думам, която произхожда от владетеля:

6 Безумният се туря в големи достоинства,
А богатите седят в долни места.

7 Видях раби на коне,
А князове ходещи като раби по земята.

8 Който копае яма ще падне в нея;
И който разваля ограда, змия ще го ухапе.

9 Който изважда камене ще се повреди от тях:
Който цепи дърва ще бедствува в тях.

10 Ако се затъпи желязото, и не наточи някой острото му,
Трябва да притури сила,
А мъдростта е полезна за управяне.

11 Ако ухапе змията преди обаянието,
Тогаз обаятел не ползува.

13 Началото на думите на устата му е безумие,
И свършъкът на говоренето му - лошо буйство.

14 И безумният умножава думи:
человек не знае що ще бъде;
И кой може да му извести
Що ще бъде след него?

15 Трудът на безумните ги уморява,
Понеже не знаят да отидат в града.

16 Горко ти земьо, когато царят ти е дете
И началниците ти ядат рано!

17 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни,
И началниците ти ядат на време,-
За укрепление, а не за опиване!

18 От голяма леност пада къщният покрив;
И от праздността на ръцете капе къщата.

19 За веселба правят пирове, и виното весели живота;
А среброто отговаря на всичко.

20 Да не прокълнеш царя нито в мисълта си,
И да не прокълнеш богатия в клетта на ложницата си;
Защото небесна птица ще донесе гласа,
И крилатото ще възвести за това нещо.