1 Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

1 Мухи умрели правят мирото на мировареца да вони, да кипне;
И малко безумие обезчестя оногоз който е в уважения за мъдрост и чест.

1 Dead flies cause the ointment of the apothecary to send forth a stinking savour: so doth a little folly him that is in reputation for wisdom and honour.

2 Разумът на мъдрия е в десницата му, А разумът на безумния в левицата му.

2 Сърдцето на мъдрия е в десницата му,
А сърдцето на безумния е в левицата му.

2 A wise man's heart is at his right hand; but a fool's heart at his left.

3 Докато безумният още ходи в пътя, разумът му не му достига. И той се прогласява на всичките, че е безумен.

3 Още като ходи в пътя безумният, сърдцето му не е на място,
И показва на всичките че е безумен.

3 Yea also, when he that is a fool walketh by the way, his wisdom faileth him, and he saith to every one that he is a fool.

4 Ако гневът на управителя се подигне против тебе не напущай мястото си, Защото отстъпването отвръща големи грешки,

4 Ако духът на княза се подигне против тебе, не оставяй мястото си;
Защото кротостта утолява големи грешки.

4 If the spirit of the ruler rise up against thee, leave not thy place; for yielding pacifieth great offences.

5 Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка, като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че

5 Има зло което видях под слънцето,
Погрешка думам, която произхожда от владетеля:

5 There is an evil which I have seen under the sun, as an error which proceedeth from the ruler:

6 Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.

6 Безумният се туря в големи достоинства,
А богатите седят в долни места.

6 Folly is set in great dignity, and the rich sit in low place.

7 Видях слуги на коне, И князе ходещи като слуги по земята.

7 Видях раби на коне,
А князове ходещи като раби по земята.

7 I have seen servants upon horses, and princes walking as servants upon the earth.

8 Който копае яма ще падне в нея; И който разбива ограда, него змия ще ухапе.

8 Който копае яма ще падне в нея;
И който разваля ограда, змия ще го ухапе.

8 He that diggeth a pit shall fall into it; and whoso breaketh an hedge, a serpent shall bite him.

9 Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;

9 Който изважда камене ще се повреди от тях:
Който цепи дърва ще бедствува в тях.

9 Whoso removeth stones shall be hurt therewith; and he that cleaveth wood shall be endangered thereby.

10 Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.

10 Ако се затъпи желязото, и не наточи някой острото му,
Трябва да притури сила,
А мъдростта е полезна за управяне.

10 If the iron be blunt, and he do not whet the edge, then must he put to more strength: but wisdom is profitable to direct.

11 Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.

11 Ако ухапе змията преди обаянието,
Тогаз обаятел не ползува.

11 Surely the serpent will bite without enchantment; and a babbler is no better.

12 Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;

12 Думите от устата на мъдрия са благодат;
А устните на безумния ще го погълнат.

12 The words of a wise man's mouth are gracious; but the lips of a fool will swallow up himself.

13 Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И краят на говоренето му е пакостна лудост.

13 Началото на думите на устата му е безумие,
И свършъкът на говоренето му - лошо буйство.

13 The beginning of the words of his mouth is foolishness: and the end of his talk is mischievous madness.

14 Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?

14 И безумният умножава думи:
человек не знае що ще бъде;
И кой може да му извести
Що ще бъде след него?

14 A fool also is full of words: a man cannot tell what shall be; and what shall be after him, who can tell him?

15 Труда на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.

15 Трудът на безумните ги уморява,
Понеже не знаят да отидат в града.

15 The labour of the foolish wearieth every one of them, because he knoweth not how to go to the city.

16 Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!

16 Горко ти земьо, когато царят ти е дете
И началниците ти ядат рано!

16 Woe to thee, O land, when thy king is a child, and thy princes eat in the morning!

17 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!

17 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни,
И началниците ти ядат на време,-
За укрепление, а не за опиване!

17 Blessed art thou, O land, when thy king is the son of nobles, and thy princes eat in due season, for strength, and not for drunkenness!

18 От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.

18 От голяма леност пада къщният покрив;
И от праздността на ръцете капе къщата.

18 By much slothfulness the building decayeth; and through idleness of the hands the house droppeth through.

19 Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.

19 За веселба правят пирове, и виното весели живота;
А среброто отговаря на всичко.

19 A feast is made for laughter, and wine maketh merry: but money answereth all things.

20 Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.

20 Да не прокълнеш царя нито в мисълта си,
И да не прокълнеш богатия в клетта на ложницата си;
Защото небесна птица ще донесе гласа,
И крилатото ще възвести за това нещо.

20 Curse not the king, no not in thy thought; and curse not the rich in thy bedchamber: for a bird of the air shall carry the voice, and that which hath wings shall tell the matter.