1 Аз рекох в сърдцето си:
Ела сега, да те опитам с веселба,
И наслаждавай се с благо;
И ето, и то суета.

2 Рекох за смеха: Лудост е, -
И за веселбата: Що ползува тя?

3 Помислих в сърдцето си
Да веселя плътта си с вино
Когато още сърдцето ми се упражняваше в мъдростта,
И да удържа безумието
Доде видя кое е доброто за человеческите синове
Да го правят под небето през всичките дни на живота си.

4 Направих си големи работи:
Съградих си къщи: насадих си лозя:

5 Направих си градини и садове,
И насадих в тях дървя от всякакъв плод:

6 Направих си водоеми, за да поя от тях
Насадената с дървя дъбрава:

7 Придобих раби и рабини,
И имах раби домочадци:
Имах още стада и пастви
Повече от всичките бивши преди мене в Ерусалим:

8 Събрах си сребро, и злато,
И скъпи вещи от царе и от места:
Придобих си певци и певачки,
И наслажденията на человеческите синове –
Всякакъв вид великолепия.

9 И възвеличих се и умножих се
Повече от всичките бивши преди мене в Ерусалим;
Още и мъдростта ми остана си в мене.

10 И всичко каквото поискаха очите ми
Не им отрекох:
Не възбраних сърдцето си от всяко веселие;
Защото сърдцето ми се веселеше съ всичките ми трудове,
И това бе делът ми от всичкия ми труд.

11 И разгледах аз всичките си дела които направиха ръцете ми,
И труда в който се трудих;
И, ето, всичко е суета и угнетение на духа,
И нема полза под слънцето.

12 И обърнах се аз за да разгледам
Мъдростта, и лудостта, и безумието:
Защото що има да направи человек който е дошел след царя?-
Онова което е вече направено.

13 И видях аз че мъдростта превъзхожда безумието
Както виделината превъзхожда тъмнината.

14 На мъдрия очите са в главата му,
А безумний ходи в тъмнината;
Но аз познах още че един случай
Ще се случи на всички тези.

15 За то рекох в сърдцето си:
Както се случава на безумния,
Така ще се случи и на мене;
Защо прочее да стана аз по-мъдър?
За то подумах в сърдцето си
че и то е суета.

16 Защото не остава вечно
Паметта на мъдрия, нито на безумния;
Понеже в идещите дни
Всичко ще се забрави вече;
И как умира мъдрият? - както безумният.

17 За то намразих живота,
Защото тежки ми се видеха делата които биват под слънцето;
Понеже всичко е суета и угнетение на духа.

18 Намразих още аз и всичкия си труд
Що съм се трудил под слънцето;
Защото го оставям на человека който ще бъде подир мене;

19 И кой знае дали ще бъде мъдър той или безумен?
Но ще властвува над всичкия ми труд що съм се трудил
И в който показах мъдростта си под слънцето.
Суета и то.

20 За то аз се обърнах и отчаях сърдцето си
За всичкия труд що съм се трудил под слънцето.

21 Защото има человек на когото трудът биде
С мъдрост и съ знание и съ сполука;
Но го оставя за дял другиму
Който не се е трудил за него.
И то суета и голямо зло.

22 Защото коя полза на человека от всичкия му труд
И от угнетението на сърдцето му
В които се труди под слънцето?

23 Понеже всичките му дни са болест,
И трудовете му скърб;
И ноще още сърдцето му не спи.
И то суета.

24 Няма по-добро за человека освен да яде и да пие,
И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му.
И това видях аз че е от Божията ръка.

25 Защото кой би ял
И кой би се наслаждавал освен мене?

26 Понеже Бог дава на угодния пред него человек
Мъдрост и знание и радост;
А на грешния дава да се труди
За да притуря и да трупа, -
За да го даде на угодния пред Бога.
И то суета и угнетение на духа.