1 Аз рекох в сърдцето си:
Ела сега, да те опитам с веселба,
И наслаждавай се с благо;
И ето, и то суета.
Ела сега, да те опитам с веселба,
И наслаждавай се с благо;
И ето, и то суета.
2 Рекох за смеха: Лудост е, -
И за веселбата: Що ползува тя?
И за веселбата: Що ползува тя?
3 Помислих в сърдцето си
Да веселя плътта си с вино
Когато още сърдцето ми се упражняваше в мъдростта,
И да удържа безумието
Доде видя кое е доброто за человеческите синове
Да го правят под небето през всичките дни на живота си.
Да веселя плътта си с вино
Когато още сърдцето ми се упражняваше в мъдростта,
И да удържа безумието
Доде видя кое е доброто за человеческите синове
Да го правят под небето през всичките дни на живота си.
4 Направих си големи работи:
Съградих си къщи: насадих си лозя:
Съградих си къщи: насадих си лозя:
5 Направих си градини и садове,
И насадих в тях дървя от всякакъв плод:
И насадих в тях дървя от всякакъв плод:
6 Направих си водоеми, за да поя от тях
Насадената с дървя дъбрава:
Насадената с дървя дъбрава:
7 Придобих раби и рабини,
И имах раби домочадци:
Имах още стада и пастви
Повече от всичките бивши преди мене в Ерусалим:
И имах раби домочадци:
Имах още стада и пастви
Повече от всичките бивши преди мене в Ерусалим:
8 Събрах си сребро, и злато,
И скъпи вещи от царе и от места:
Придобих си певци и певачки,
И наслажденията на человеческите синове –
Всякакъв вид великолепия.
И скъпи вещи от царе и от места:
Придобих си певци и певачки,
И наслажденията на человеческите синове –
Всякакъв вид великолепия.
9 И възвеличих се и умножих се
Повече от всичките бивши преди мене в Ерусалим;
Още и мъдростта ми остана си в мене.
Повече от всичките бивши преди мене в Ерусалим;
Още и мъдростта ми остана си в мене.
10 И всичко каквото поискаха очите ми
Не им отрекох:
Не възбраних сърдцето си от всяко веселие;
Защото сърдцето ми се веселеше съ всичките ми трудове,
И това бе делът ми от всичкия ми труд.
Не им отрекох:
Не възбраних сърдцето си от всяко веселие;
Защото сърдцето ми се веселеше съ всичките ми трудове,
И това бе делът ми от всичкия ми труд.
11 И разгледах аз всичките си дела които направиха ръцете ми,
И труда в който се трудих;
И, ето, всичко е суета и угнетение на духа,
И нема полза под слънцето.
И труда в който се трудих;
И, ето, всичко е суета и угнетение на духа,
И нема полза под слънцето.
12 И обърнах се аз за да разгледам
Мъдростта, и лудостта, и безумието:
Защото що има да направи человек който е дошел след царя?-
Онова което е вече направено.
Мъдростта, и лудостта, и безумието:
Защото що има да направи человек който е дошел след царя?-
Онова което е вече направено.
13 И видях аз че мъдростта превъзхожда безумието
Както виделината превъзхожда тъмнината.
Както виделината превъзхожда тъмнината.
14 На мъдрия очите са в главата му,
А безумний ходи в тъмнината;
Но аз познах още че един случай
Ще се случи на всички тези.
А безумний ходи в тъмнината;
Но аз познах още че един случай
Ще се случи на всички тези.
15 За то рекох в сърдцето си:
Както се случава на безумния,
Така ще се случи и на мене;
Защо прочее да стана аз по-мъдър?
За то подумах в сърдцето си
че и то е суета.
Както се случава на безумния,
Така ще се случи и на мене;
Защо прочее да стана аз по-мъдър?
За то подумах в сърдцето си
че и то е суета.
16 Защото не остава вечно
Паметта на мъдрия, нито на безумния;
Понеже в идещите дни
Всичко ще се забрави вече;
И как умира мъдрият? - както безумният.
Паметта на мъдрия, нито на безумния;
Понеже в идещите дни
Всичко ще се забрави вече;
И как умира мъдрият? - както безумният.
17 За то намразих живота,
Защото тежки ми се видеха делата които биват под слънцето;
Понеже всичко е суета и угнетение на духа.
Защото тежки ми се видеха делата които биват под слънцето;
Понеже всичко е суета и угнетение на духа.
18 Намразих още аз и всичкия си труд
Що съм се трудил под слънцето;
Защото го оставям на человека който ще бъде подир мене;
Що съм се трудил под слънцето;
Защото го оставям на человека който ще бъде подир мене;
19 И кой знае дали ще бъде мъдър той или безумен?
Но ще властвува над всичкия ми труд що съм се трудил
И в който показах мъдростта си под слънцето.
Суета и то.
Но ще властвува над всичкия ми труд що съм се трудил
И в който показах мъдростта си под слънцето.
Суета и то.
20 За то аз се обърнах и отчаях сърдцето си
За всичкия труд що съм се трудил под слънцето.
За всичкия труд що съм се трудил под слънцето.
21 Защото има человек на когото трудът биде
С мъдрост и съ знание и съ сполука;
Но го оставя за дял другиму
Който не се е трудил за него.
И то суета и голямо зло.
С мъдрост и съ знание и съ сполука;
Но го оставя за дял другиму
Който не се е трудил за него.
И то суета и голямо зло.
22 Защото коя полза на человека от всичкия му труд
И от угнетението на сърдцето му
В които се труди под слънцето?
И от угнетението на сърдцето му
В които се труди под слънцето?
23 Понеже всичките му дни са болест,
И трудовете му скърб;
И ноще още сърдцето му не спи.
И то суета.
И трудовете му скърб;
И ноще още сърдцето му не спи.
И то суета.
24 Няма по-добро за человека освен да яде и да пие,
И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му.
И това видях аз че е от Божията ръка.
И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му.
И това видях аз че е от Божията ръка.
25 Защото кой би ял
И кой би се наслаждавал освен мене?
И кой би се наслаждавал освен мене?
26 Понеже Бог дава на угодния пред него человек
Мъдрост и знание и радост;
А на грешния дава да се труди
За да притуря и да трупа, -
За да го даде на угодния пред Бога.
И то суета и угнетение на духа.
Мъдрост и знание и радост;
А на грешния дава да се труди
За да притуря и да трупа, -
За да го даде на угодния пред Бога.
И то суета и угнетение на духа.
Цариградски превод