1 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

1 Има време за всяко нещо,
И срок за всяка работа под небето.

1 To every thing there is a season, and a time to every purpose under the heaven:

2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

2 Време за раждане, и време за умиране;
Време за насаждане, и време за изкоренение на насаденото;

2 A time to be born, and a time to die; a time to plant, and a time to pluck up that which is planted;

3 Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

3 Време за убиване, и време за изцеляване;
Време за събаряне, и време за градене;

3 A time to kill, and a time to heal; a time to break down, and a time to build up;

4 Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

4 Време за плачене, и време за смеяне;
Време за сетование, и време за ликование;

4 A time to weep, and a time to laugh; a time to mourn, and a time to dance;

5 Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

5 Време за разпръсване на камене, и време за събиране на камене;
Време за пригръщане, и време за отдалечаване от пригръщането;

5 A time to cast away stones, and a time to gather stones together; a time to embrace, and a time to refrain from embracing;

6 Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

6 Време за придобиване, и време за изгубване;
Време за пазене, и време за хвърляне;

6 A time to get, and a time to lose; a time to keep, and a time to cast away;

7 Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

7 Време за раздиране, и време за шиене,
Време за мълчане, и време за говорене;

7 A time to rend, and a time to sew; a time to keep silence, and a time to speak;

8 Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.

8 Време за обичане, и време за ненавиждане;
Време за бой, и време за мир.

8 A time to love, and a time to hate; a time of war, and a time of peace.

9 Каква полза за онзи, който работи От онова, в което се труди той?

9 Каква полза на оногоз който работи
От онова в което се той труди?

9 What profit hath he that worketh in that wherein he laboureth?

10 Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

10 Видях труденето което даде Бог
На человеческите синове за да се трудят в него.

10 I have seen the travail, which God hath given to the sons of men to be exercised in it.

11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

11 Направи всяко нещо хубаво на времето му;
И света положи в техните размишления,
Без да може человек да издири
От начало до конец делото което е Бог направил.

11 He hath made every thing beautiful in his time: also he hath set the world in their heart, so that no man can find out the work that God maketh from the beginning to the end.

12 Познах, че няма друго по-добро за тях, Освен да се весели всеки, и да благоденствува през живота си;

12 Познах, че няма друго добро в тях,
Освен да се весели всеки, и да направи добро в живота си,

12 I know that there is no good in them, but for a man to rejoice, and to do good in his life.

13 И още всеки човек да яде и да пие И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

13 И още да яде всеки человек и да пие,
И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд:
То е дарование от Бога.

13 And also that every man should eat and drink, and enjoy the good of all his labour, it is the gift of God.

14 Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да се боят човеците от Него.

14 Познах че всичко що прави Бог,
То ще бъде вечно:
Не е възможно да се притури на него
Нито да се отнеме от него;
И Бог направи това за да му се боят.

14 I know that, whatsoever God doeth, it shall be for ever: nothing can be put to it, nor any thing taken from it: and God doeth it, that men should fear before him.

15 Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

15 Каквото е станало вече съществува:
И каквото ще стане вече е станало;
И Бог предиря миналото.

15 That which hath been is now; and that which is to be hath already been; and God requireth that which is past.

16 Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.

16 И видях още под слънцето
Мястото на съда, и там беззаконието, -
И мястото на правдата, и там неправдата.

16 And moreover I saw under the sun the place of judgment, that wickedness was there; and the place of righteousness, that iniquity was there.

17 Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.

17 Рекох аз в сърдцето си:
Бог ще съди праведния и нечестивия;
Защото за всяко нещо и за всяко дело има време там.

17 I said in mine heart, God shall judge the righteous and the wicked: for there is a time there for every purpose and for every work.

18 Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.

18 Рекох аз в сърдцето си
За състоянието на человеческите синове
че тях ще ги опита Бог,
И ще видят те от себе си че са скотове.

18 I said in mine heart concerning the estate of the sons of men, that God might manifest them, and that they might see that they themselves are beasts.

19 Защото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

19 Защото случаят на человеческите синове
Е случай и на скота: един случай имат.
Както умира този, така умира и онзи.
И едно дихание е във всичките,
И человек не превъзхожда в нищо скота,
Защото всичко е суета.

19 For that which befalleth the sons of men befalleth beasts; even one thing befalleth them: as the one dieth, so dieth the other; yea, they have all one breath; so that a man hath no preeminence above a beast: for all is vanity.

20 Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

20 Всичко отива в истото място;
Всичко е станало от пръстта, и всичко се връща в пръстта.

20 All go unto one place; all are of the dust, and all turn to dust again.

21 Кой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята?

21 Кой знае духа на человеческите синове да ли възлязва горе,
И духа на скота да ли слязва долу на земята?

21 Who knoweth the spirit of man that goeth upward, and the spirit of the beast that goeth downward to the earth?

22 Видях, прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире за да види Онова, което ще бъде подир него?

22 Видях прочее че нема по-добро
Освен да се весели човек в делата си;
Защото това е делът му;
Понеже кой ще го доведе за да види
Онова което ще бъде след него?

22 Wherefore I perceive that there is nothing better, than that a man should rejoice in his own works; for that is his portion: for who shall bring him to see what shall be after him?