1 Има време за всяко нещо,
И срок за всяка работа под небето.

2 Време за раждане, и време за умиране;
Време за насаждане, и време за изкоренение на насаденото;

3 Време за убиване, и време за изцеляване;
Време за събаряне, и време за градене;

4 Време за плачене, и време за смеяне;
Време за сетование, и време за ликование;

5 Време за разпръсване на камене, и време за събиране на камене;
Време за пригръщане, и време за отдалечаване от пригръщането;

6 Време за придобиване, и време за изгубване;
Време за пазене, и време за хвърляне;

7 Време за раздиране, и време за шиене,
Време за мълчане, и време за говорене;

8 Време за обичане, и време за ненавиждане;
Време за бой, и време за мир.

9 Каква полза на оногоз който работи
От онова в което се той труди?

10 Видях труденето което даде Бог
На человеческите синове за да се трудят в него.

11 Направи всяко нещо хубаво на времето му;
И света положи в техните размишления,
Без да може человек да издири
От начало до конец делото което е Бог направил.

12 Познах, че няма друго добро в тях,
Освен да се весели всеки, и да направи добро в живота си,

13 И още да яде всеки человек и да пие,
И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд:
То е дарование от Бога.

14 Познах че всичко що прави Бог,
То ще бъде вечно:
Не е възможно да се притури на него
Нито да се отнеме от него;
И Бог направи това за да му се боят.

15 Каквото е станало вече съществува:
И каквото ще стане вече е станало;
И Бог предиря миналото.

16 И видях още под слънцето
Мястото на съда, и там беззаконието, -
И мястото на правдата, и там неправдата.

17 Рекох аз в сърдцето си:
Бог ще съди праведния и нечестивия;
Защото за всяко нещо и за всяко дело има време там.

18 Рекох аз в сърдцето си
За състоянието на человеческите синове
че тях ще ги опита Бог,
И ще видят те от себе си че са скотове.

19 Защото случаят на человеческите синове
Е случай и на скота: един случай имат.
Както умира този, така умира и онзи.
И едно дихание е във всичките,
И человек не превъзхожда в нищо скота,
Защото всичко е суета.

20 Всичко отива в истото място;
Всичко е станало от пръстта, и всичко се връща в пръстта.

21 Кой знае духа на человеческите синове да ли възлязва горе,
И духа на скота да ли слязва долу на земята?

22 Видях прочее че нема по-добро
Освен да се весели човек в делата си;
Защото това е делът му;
Понеже кой ще го доведе за да види
Онова което ще бъде след него?