1 Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,

1 Тогаз се обърнах аз и видях
Всичките насилия които стават под слънцето;
И ето сълзите на насилваните,
И нямаше за тях утешител;
И силата беше в ръката на тези които ги насилваха,
И нямаше за тях утешител.

1 So I returned, and considered all the oppressions that are done under the sun: and behold the tears of such as were oppressed, and they had no comforter; and on the side of their oppressors there was power; but they had no comforter.

2 Затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;

2 За то аз рекох: Блазе на умрелите,
Които са вече умрели
Нежели на живите които са още живи.

2 Wherefore I praised the dead which are already dead more than the living which are yet alive.

3 А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

3 А по-добър от двамата е който не е бил още,
Който не е видял лошите дела които стават под слънцето.

3 Yea, better is he than both they, which hath not yet been, who hath not seen the evil work that is done under the sun.

4 Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него на човека завижда ближния му. И това е суета и гонене на вятър.

4 И още видях аз всеки труд
И всяко сполучено дело,
че за това на человека му завижда ближният му.
И това суета и угнетение на духа.

4 Again, I considered all travail, and every right work, that for this a man is envied of his neighbour. This is also vanity and vexation of spirit.

5 Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,

5 Безумният сгъва ръцете си
И яде плътта си.

5 The fool foldeth his hands together, and eateth his own flesh.

6 И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и гонене на вятър.

6 По-добре една пълна шепа с покой
Нежели две пълни шепи с труд
И угнетение на духа.

6 Better is an handful with quietness, than both the hands full with travail and vexation of spirit.

7 Тогава изново видях само суета под слънцето.

7 Пак се обърнах аз
И видях суета под слънцето.

7 Then I returned, and I saw vanity under the sun.

8 Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство, И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

8 Има някой който си няма втория,
Ей, няма нито сина нито брата;
И не престава от всичкия си труд:
Даже окото му не се насища с богатство;
И не дума: За кого се трудя аз
И лишавам душата си от благо?
И това е суета и тежък труд.

8 There is one alone, and there is not a second; yea, he hath neither child nor brother: yet is there no end of all his labour; neither is his eye satisfied with riches; neither saith he, For whom do I labour, and bereave my soul of good? This is also vanity, yea, it is a sore travail.

9 По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;

9 По-добре са двама нежели един;
Понеже те имат добра мъзда в труда си.

9 Two are better than one; because they have a good reward for their labour.

10 Защото, ако паднат, единият ще дигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го дигне.

10 Защото, ако паднат,
Единът ще дигне другаря си;
Но горко на единия който падне
И няма втория да го дигне.

10 For if they fall, the one will lift up his fellow: but woe to him that is alone when he falleth; for he hath not another to help him up.

11 И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли сам?

11 И ако легнат двама наедно ще се топлят;
А единът как ще се стопли?

11 Again, if two lie together, then they have heat: but how can one be warm alone?

12 И ако някой надвие на един, който е сам, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.

12 И ако некой превъзмогне против единия,
Двамата ще му се опрат;
И тройното въже не се къса скоро.

12 And if one prevail against him, two shall withstand him; and a threefold cord is not quickly broken.

13 По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;

13 По-добро е бедно и мъдро дете
Нежели цар стар и безумен
Който не приема вече съвет;

13 Better is a poor and a wise child than an old and foolish king, who will no more be admonished.

14 Защото единият излиза из тъмницата за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.

14 Защото единът излязва из дома на узниците за да царува,
А другият, и цар да се е родил, става сиромах.

14 For out of prison he cometh to reign; whereas also he that is born in his kingdom becometh poor.

15 Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

15 Видях всичките живи които ходят под слънцето
Със сина, втория, който ще стане вместо него:

15 I considered all the living which walk under the sun, with the second child that shall stand up in his stead.

16 Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.

16 Няма край на всичките люде,
На всичките които са били пред тях;
А дирните не ще се възвеселят в него.
И това е прочее суета и угнетение на духа.

16 There is no end of all the people, even of all that have been before them: they also that come after shall not rejoice in him. Surely this also is vanity and vexation of spirit.