1 Тогаз се обърнах аз и видях
Всичките насилия които стават под слънцето;
И ето сълзите на насилваните,
И нямаше за тях утешител;
И силата беше в ръката на тези които ги насилваха,
И нямаше за тях утешител.

2 За то аз рекох: Блазе на умрелите,
Които са вече умрели
Нежели на живите които са още живи.

3 А по-добър от двамата е който не е бил още,
Който не е видял лошите дела които стават под слънцето.

4 И още видях аз всеки труд
И всяко сполучено дело,
че за това на человека му завижда ближният му.
И това суета и угнетение на духа.

5 Безумният сгъва ръцете си
И яде плътта си.

6 По-добре една пълна шепа с покой
Нежели две пълни шепи с труд
И угнетение на духа.

7 Пак се обърнах аз
И видях суета под слънцето.

8 Има някой който си няма втория,
Ей, няма нито сина нито брата;
И не престава от всичкия си труд:
Даже окото му не се насища с богатство;
И не дума: За кого се трудя аз
И лишавам душата си от благо?
И това е суета и тежък труд.

9 По-добре са двама нежели един;
Понеже те имат добра мъзда в труда си.

10 Защото, ако паднат,
Единът ще дигне другаря си;
Но горко на единия който падне
И няма втория да го дигне.

11 И ако легнат двама наедно ще се топлят;
А единът как ще се стопли?

12 И ако некой превъзмогне против единия,
Двамата ще му се опрат;
И тройното въже не се къса скоро.

13 По-добро е бедно и мъдро дете
Нежели цар стар и безумен
Който не приема вече съвет;

14 Защото единът излязва из дома на узниците за да царува,
А другият, и цар да се е родил, става сиромах.

15 Видях всичките живи които ходят под слънцето
Със сина, втория, който ще стане вместо него:

16 Няма край на всичките люде,
На всичките които са били пред тях;
А дирните не ще се възвеселят в него.
И това е прочее суета и угнетение на духа.