1 Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.

1 Пази ногата си когато отиваш в дома Божий,
И приближи повече да слушаш
Нежели да приносиш жъртва на безумни,
Които не знаят че струват зло.

1 Keep thy foot when thou goest to the house of God, and be more ready to hear, than to give the sacrifice of fools: for they consider not that they do evil.

2 Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, Затова нека бъдат думите ти малко;

2 Не прибързвай с устата си,
И сърдцето ти да не бърза да произноси дума пред Бога;
Защото Бог е на небето, а ти на земята;
За то нека бъдат думите ти малко;

2 Be not rash with thy mouth, and let not thine heart be hasty to utter any thing before God: for God is in heaven, and thou upon earth: therefore let thy words be few.

3 Защото, както съновидението произхожда от многото занимание, Така и гласът на безумния от многото думи.

3 Понеже сънът дохажда в множеството на заниманията,
А гласът на безумния в множеството на думите.

3 For a dream cometh through the multitude of business; and a fool's voice is known by multitude of words.

4 Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото Той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.

4 Когато обречеш обричане Богу,
Не се бави да го изпълниш,
Защото той няма благодарение от безумните:
Изпълни което си обрекъл.

4 When thou vowest a vow unto God, defer not to pay it; for he hath no pleasure in fools: pay that which thou hast vowed.

5 По-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

5 По-добре да се не обречеш
Нежели да се обречеш и да не изпълниш.

5 Better is it that thou shouldest not vow, than that thou shouldest vow and not pay.

6 Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред Божия служител, че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?

6 Да не дозволиш на устата си да вкарат в грях плътта ти,
И да не речеш пред ангела че е било от незнаяне:
Защо да се разгневи Бог на гласа ти
И да погуби делото на ръцете ти?

6 Suffer not thy mouth to cause thy flesh to sin; neither say thou before the angel, that it was an error: wherefore should God be angry at thy voice, and destroy the work of thine hands?

7 Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.

7 Защото в множеството на сънищата
И в множеството на думите има суети;
А ти се бой от Бога

7 For in the multitude of dreams and many words there are also divers vanities: but fear thou God.

8 Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.

8 Ако видиш насилие на сиромаха,
И разграбване на съдбата и на правдата в областта,
Да се не почудиш за това нещо;
Защото над високия по-висок надзирава,
И над тях има най-висок.

8 If thou seest the oppression of the poor, and violent perverting of judgment and justice in a province, marvel not at the matter: for he that is higher than the highest regardeth; and there be higher than they.

9 При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.

9 Земята е полезна на всичките;
И сам царят се служи от нивите.

9 Moreover the profit of the earth is for all: the king himself is served by the field.

10 Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.

10 Който обича среброто, не ще да се насити със сребро,
Нито с доходи който обича изобилие.
И то е суета.

10 He that loveth silver shall not be satisfied with silver; nor he that loveth abundance with increase: this is also vanity.

11 Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им Освен да ги гледат с очите си?

11 Когато се умножава благото,
Умножават се и онези които го ядат;
И коя е ползата на притежателите му
Освен да го гледат с очите си?

11 When goods increase, they are increased that eat them: and what good is there to the owners thereof, saving the beholding of them with their eyes?

12 Сънят на работникът е сладък, малко ли е ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.

12 Сънят на оногоз който работи е сладък,
Или малко ял, или много;
А насищението на богатия не го оставя да спи.

12 The sleep of a labouring man is sweet, whether he eat little or much: but the abundance of the rich will not suffer him to sleep.

13 Има тежко зло, което видях под слънцето, именно, Богатство пазено от притежателя му за собствената му вреда;

13 Има тежко зло което видях под слънцето:
Богатство съхранявано от притежателя му за негова си повреда;

13 There is a sore evil which I have seen under the sun, namely, riches kept for the owners thereof to their hurt.

14 И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

14 И онова богатство се изгубва от зъл случай;
И той ражда син, а няма нищо в ръката му.

14 But those riches perish by evil travail: and he begetteth a son, and there is nothing in his hand.

15 Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.

15 Както е излязъл из утробата на майка си,
Гол ще се върне, ще отиде както е дошел;
И няма да вземе нищо от труда си
За да занесе с ръката си.

15 As he came forth of his mother's womb, naked shall he return to go as he came, and shall take nothing of his labour, which he may carry away in his hand.

16 Още и това е тежко зло, Че по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?

16 И това е още тежко зло, -
Както е дошел, така да иде,
И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?

16 And this also is a sore evil, that in all points as he came, so shall he go: and what profit hath he that hath laboured for the wind?

17 Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.

17 Още и през всичките си дни яде в тъмнина,
И в много печал, и болест, и мъки.

17 All his days also he eateth in darkness, and he hath much sorrow and wrath with his sickness.

18 Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.

18 Ето що видях аз добро:
Прилично е да яде някой и да пие,
И да се наслаждава от благото на всичкия си труд
В който се труди под слънцето,
Според числото на дните на живота си
Колкото му е дал Бог;

18 Behold that which I have seen: it is good and comely for one to eat and to drink, and to enjoy the good of all his labour that he taketh under the sun all the days of his life, which God giveth him: for it is his portion.

19 И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал власт да яде от тях, И да взема дяла си, и да се весели с труда си, - Това е дар от Бога.

19 И на когото человека е дал Бог богатство и имот,
Дал му е и власт да яде от тях,
И да взима дела си, и да се весели в труда си:
То е дар Божий.

19 Every man also to whom God hath given riches and wealth, and hath given him power to eat thereof, and to take his portion, and to rejoice in his labour; this is the gift of God.

20 Защото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.

20 Понеже няма да помни много дните на живота си;
Понеже Бог отговаря на сърдцето му с веселие.

20 For he shall not much remember the days of his life; because God answereth him in the joy of his heart.