1 Пази ногата си когато отиваш в дома Божий,
И приближи повече да слушаш
Нежели да приносиш жъртва на безумни,
Които не знаят че струват зло.

2 Не прибързвай с устата си,
И сърдцето ти да не бърза да произноси дума пред Бога;
Защото Бог е на небето, а ти на земята;
За то нека бъдат думите ти малко;

3 Понеже сънът дохажда в множеството на заниманията,
А гласът на безумния в множеството на думите.

4 Когато обречеш обричане Богу,
Не се бави да го изпълниш,
Защото той няма благодарение от безумните:
Изпълни което си обрекъл.

5 По-добре да се не обречеш
Нежели да се обречеш и да не изпълниш.

6 Да не дозволиш на устата си да вкарат в грях плътта ти,
И да не речеш пред ангела че е било от незнаяне:
Защо да се разгневи Бог на гласа ти
И да погуби делото на ръцете ти?

7 Защото в множеството на сънищата
И в множеството на думите има суети;
А ти се бой от Бога

8 Ако видиш насилие на сиромаха,
И разграбване на съдбата и на правдата в областта,
Да се не почудиш за това нещо;
Защото над високия по-висок надзирава,
И над тях има най-висок.

9 Земята е полезна на всичките;
И сам царят се служи от нивите.

10 Който обича среброто, не ще да се насити със сребро,
Нито с доходи който обича изобилие.
И то е суета.

11 Когато се умножава благото,
Умножават се и онези които го ядат;
И коя е ползата на притежателите му
Освен да го гледат с очите си?

12 Сънят на оногоз който работи е сладък,
Или малко ял, или много;
А насищението на богатия не го оставя да спи.

13 Има тежко зло което видях под слънцето:
Богатство съхранявано от притежателя му за негова си повреда;

14 И онова богатство се изгубва от зъл случай;
И той ражда син, а няма нищо в ръката му.

15 Както е излязъл из утробата на майка си,
Гол ще се върне, ще отиде както е дошел;
И няма да вземе нищо от труда си
За да занесе с ръката си.

16 И това е още тежко зло, -
Както е дошел, така да иде,
И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?

17 Още и през всичките си дни яде в тъмнина,
И в много печал, и болест, и мъки.

18 Ето що видях аз добро:
Прилично е да яде някой и да пие,
И да се наслаждава от благото на всичкия си труд
В който се труди под слънцето,
Според числото на дните на живота си
Колкото му е дал Бог;

19 И на когото человека е дал Бог богатство и имот,
Дал му е и власт да яде от тях,
И да взима дела си, и да се весели в труда си:
То е дар Божий.

20 Понеже няма да помни много дните на живота си;
Понеже Бог отговаря на сърдцето му с веселие.