1 По-добре име добро нежели многоценно миро,
И денът на смъртта нежели денът на раждането.

2 По-добре да отиде някой в дом на сетование
Нежели да отиде в дом на пирование,
Защото то е сетнината на всекого человека,
И живият ще го тури в сърдцето си.

3 По-добра е печалта нежели смехът;
Защото от дряхлостта на лицето сърдцето става по-весело.

4 Сърдцето на мъдрите е в дом на сетование;
Но сърдцето на безумните в дом на веселба.

5 По-добре е на человека да слуша обличение от мъдър
Нежели да слуша песен от безумни;

6 Защото както е гласът на трънете под котела
Така е смехът на безумния. И то суета.

7 Наистина насилието изумява мъдрия,
И дарът разтлява сърдцето.

8 По-добро е свършването на работата нежели началото й.
По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.

9 Не спеши в духа си да си яростлив,
Защото яростта почива в пазухата на безумните.

10 Да не речеш: Коя е причината
че предишните дни бяха по-добри от тези?
Защото не питаш благоразумно за това.

11 Мъдростта е добра като наследието,
И полезна на онези които гледат слънцето.

12 Защото мъдростта е защита, както е защита среброто,
Но преимуществото на знанието е че мъдростта оживява онези които я имат.

13 Гледай делото Божие.
Защото кой може да направи право
Онова което е той направил криво?

15 Всичкото видях в дните не суетата си.
Има праведен който загинва в правдата си;
И има нечестив който дългоденствува в злобата си.

16 Не ставай прекалено праведен,
И не мисли себе си за чрезмерно мъдър;
Защо да загинеш?

17 Не ставай прекалено зъл,
И не бъди безумен;
Защо да умреш преди времето си?

18 Добре е да държиш това,
И от онова да не оттегляш ръката си;
Защото който се бои от Бога ще избегне от всички тези.

19 Мъдростта дава на мъдрия повече сила
Нежели десет началници които са в града.

20 Защото няма праведен человек на земята
Който да струва добро и да не греши.

21 И не давай внимание на всичките думи които се говорят,
Да не би да чуеш раба си че те кълне;

22 Защото много пъти и сърдцето ти познава
че ти подобно си прокълнал други.

23 Всичко това опитах с мъдростта:
Рекох: Ще бъда мъдър;
Но тя се отдалечи от мене.

24 Онова което е много далеч и твърде дълбоко,
Кой може да го намери?

25 Аз обходих със сърдцето си
За да науча, и да издиря,
И да изследвам мъдростта и разума,
И да позная нечестието на безумието,
И на глупостта, и на лудостта.

26 И намерих че е по-горчива от смърт
Онази жена на която сърдцето е примки и мрежи, и ръцете й узи:
Угодний пред Бога ще се отърве от нея;
А грешникът ще бъде хванат от нея.

27 Виж, това намерих говори проповедникът,
Като изпитвах едно по едно за да намеря сметката,

28 Което още душата ми изследва, но не намервам:
Едного мъжа между тисяща намерих;
Но ни една жена между всички тези не намерих.

29 Ето, това само намерих,
че Бог направи человека прав,
Но те потърсиха много измишления.