1 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.

1 По-добре име добро нежели многоценно миро,
И денът на смъртта нежели денът на раждането.

1 A good name is better than precious ointment; and the day of death than the day of one's birth.

2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пируване; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

2 По-добре да отиде някой в дом на сетование
Нежели да отиде в дом на пирование,
Защото то е сетнината на всекого человека,
И живият ще го тури в сърдцето си.

2 It is better to go to the house of mourning, than to go to the house of feasting: for that is the end of all men; and the living will lay it to his heart.

3 По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

3 По-добра е печалта нежели смехът;
Защото от дряхлостта на лицето сърдцето става по-весело.

3 Sorrow is better than laughter: for by the sadness of the countenance the heart is made better.

4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

4 Сърдцето на мъдрите е в дом на сетование;
Но сърдцето на безумните в дом на веселба.

4 The heart of the wise is in the house of mourning; but the heart of fools is in the house of mirth.

5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, Нежели да слуша песен от безумните;

5 По-добре е на человека да слуша обличение от мъдър
Нежели да слуша песен от безумни;

5 It is better to hear the rebuke of the wise, than for a man to hear the song of fools.

6 Защото какъвто е шумът на тръните под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

6 Защото както е гласът на трънете под котела
Така е смехът на безумния. И то суета.

6 For as the crackling of thorns under a pot, so is the laughter of the fool: this also is vanity.

7 Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

7 Наистина насилието изумява мъдрия,
И дарът разтлява сърдцето.

7 Surely oppression maketh a wise man mad; and a gift destroyeth the heart.

8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.

8 По-добро е свършването на работата нежели началото й.
По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.

8 Better is the end of a thing than the beginning thereof: and the patient in spirit is better than the proud in spirit.

9 Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива на гърдите на безумните.

9 Не спеши в духа си да си яростлив,
Защото яростта почива в пазухата на безумните.

9 Be not hasty in thy spirit to be angry: for anger resteth in the bosom of fools.

10 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

10 Да не речеш: Коя е причината
че предишните дни бяха по-добри от тези?
Защото не питаш благоразумно за това.

10 Say not thou, What is the cause that the former days were better than these? for thou dost not enquire wisely concerning this.

11 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

11 Мъдростта е добра като наследието,
И полезна на онези които гледат слънцето.

11 Wisdom is good with an inheritance: and by it there is profit to them that see the sun.

12 Защото, не само че мъдростта е защита както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

12 Защото мъдростта е защита, както е защита среброто,
Но преимуществото на знанието е че мъдростта оживява онези които я имат.

12 For wisdom is a defence, and money is a defence: but the excellency of knowledge is, that wisdom giveth life to them that have it.

13 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

13 Гледай делото Божие.
Защото кой може да направи право
Онова което е той направил криво?

13 Consider the work of God: for who can make that straight, which he hath made crooked?

14 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

14 В благополучен ден весели се,
А в злополучен ден бъди смотрелив,
Защото Бог направи едното противоположно на другото,
За да не намерва человек нищо зад себе си.

14 In the day of prosperity be joyful, but in the day of adversity consider: God also hath set the one over against the other, to the end that man should find nothing after him.

15 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загива в правдата си, И има нечестив, който дългоденствува в злотворството си.

15 Всичкото видях в дните не суетата си.
Има праведен който загинва в правдата си;
И има нечестив който дългоденствува в злобата си.

15 All things have I seen in the days of my vanity: there is a just man that perisheth in his righteousness, and there is a wicked man that prolongeth his life in his wickedness.

16 Не ставай прекалено праведен, И не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

16 Не ставай прекалено праведен,
И не мисли себе си за чрезмерно мъдър;
Защо да загинеш?

16 Be not righteous over much; neither make thyself over wise: why shouldest thou destroy thyself ?

17 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

17 Не ставай прекалено зъл,
И не бъди безумен;
Защо да умреш преди времето си?

17 Be not over much wicked, neither be thou foolish: why shouldest thou die before thy time?

18 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото който се бои от Бога ще се отърве от двете.

18 Добре е да държиш това,
И от онова да не оттегляш ръката си;
Защото който се бои от Бога ще избегне от всички тези.

18 It is good that thou shouldest take hold of this; yea, also from this withdraw not thine hand: for he that feareth God shall come forth of them all.

19 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

19 Мъдростта дава на мъдрия повече сила
Нежели десет началници които са в града.

19 Wisdom strengtheneth the wise more than ten mighty men which are in the city.

20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

20 Защото няма праведен человек на земята
Който да струва добро и да не греши.

20 For there is not a just man upon earth, that doeth good, and sinneth not.

21 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

21 И не давай внимание на всичките думи които се говорят,
Да не би да чуеш раба си че те кълне;

21 Also take no heed unto all words that are spoken; lest thou hear thy servant curse thee:

22 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

22 Защото много пъти и сърдцето ти познава
че ти подобно си прокълнал други.

22 For oftentimes also thine own heart knoweth that thou thyself likewise hast cursed others.

23 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

23 Всичко това опитах с мъдростта:
Рекох: Ще бъда мъдър;
Но тя се отдалечи от мене.

23 All this have I proved by wisdom: I said, I will be wise; but it was far from me.

24 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

24 Онова което е много далеч и твърде дълбоко,
Кой може да го намери?

24 That which is far off, and exceeding deep, who can find it out?

25 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

25 Аз обходих със сърдцето си
За да науча, и да издиря,
И да изследвам мъдростта и разума,
И да позная нечестието на безумието,
И на глупостта, и на лудостта.

25 I applied mine heart to know, and to search, and to seek out wisdom, and the reason of things, and to know the wickedness of folly, even of foolishness and madness:

26 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея; А грешникът ще бъде хванат от нея.

26 И намерих че е по-горчива от смърт
Онази жена на която сърдцето е примки и мрежи, и ръцете й узи:
Угодний пред Бога ще се отърве от нея;
А грешникът ще бъде хванат от нея.

26 And I find more bitter than death the woman, whose heart is snares and nets, and her hands as bands: whoso pleaseth God shall escape from her; but the sinner shall be taken by her.

27 Виж, това намерих, казва проповедникът, Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;

27 Виж, това намерих говори проповедникът,
Като изпитвах едно по едно за да намеря сметката,

27 Behold, this have I found, saith the preacher, counting one by one, to find out the account:

28 (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил); Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова жени не намерих.

28 Което още душата ми изследва, но не намервам:
Едного мъжа между тисяща намерих;
Но ни една жена между всички тези не намерих.

28 Which yet my soul seeketh, but I find not: one man among a thousand have I found; but a woman among all those have I not found.

29 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

29 Ето, това само намерих,
че Бог направи человека прав,
Но те потърсиха много измишления.

29 Lo, this only have I found, that God hath made man upright; but they have sought out many inventions.