1 Кой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата? Мъдростта на човека осветлява лицето му, И коравината на лицето му се променява.

1 Кой е както мъдрият?
И кой знае изяснението на словесата?
Мъдростта на человека осветлява лицето му,
И жестокостта на лицето му се променява.

1 Who is as the wise man? and who knoweth the interpretation of a thing? a man's wisdom maketh his face to shine, and the boldness of his face shall be changed.

2 Аз те съветвам да пазиш царската заповед, А най-вече заради клетвата пред Бога.

2 Аз казвам да пазиш заповедта на царя,
А най-вече заради клетвата Богу.

2 I counsel thee to keep the king's commandment, and that in regard of the oath of God.

3 Не бързай да излезеш от присъствието му; Не постоянствувай в лоша работа, Защото върши всичко каквото иска,

3 Не бързай да бягаш от присъствието му:
Не постоянствувай в лоша работа:
Защото всичко каквото ще, направя.

3 Be not hasty to go out of his sight: stand not in an evil thing; for he doeth whatsoever pleaseth him.

4 Тъй като думата на царя има власт, И кой ще му рече: Що правиш?

4 В думата на царя има власт;
И кой ще му рече: Що правиш?

4 Where the word of a king is, there is power: and who may say unto him, What doest thou?

5 Който пази заповедта няма да види нещо зло; И сърцето на мъдрия познава, че има и време и съдба за непокорството.

5 Който пази заповедта няма да види нещо зло;
И сърдцето на мъдрия познава времето и сгодата.

5 Whoso keepeth the commandment shall feel no evil thing: and a wise man's heart discerneth both time and judgment.

6 Понеже за всяко нещо има време и съдба; Защото окаянството на човека е голямо върху него,

6 Защото всяко нещо има време и сгода;
Понеже окаянството на человека е много върх него;

6 Because to every purpose there is time and judgment, therefore the misery of man is great upon him.

7 Понеже не знае какво има да стане; Защото кой може да му яви как ще бъде?

7 Защото не знае какво ще се случи;
Понеже кой може да му обади как ще стане?

7 For he knoweth not that which shall be: for who can tell him when it shall be?

8 Няма човек, който да има власт над духа та да задържи духа, Нито да има власт над деня на смъртта; И в тая война няма уволнение, Нито ще избави нечестието ония, които са предадени на него.

8 Няма человек който да има власт над духа та да възбранява духа,
Нито да има власт над деня на смъртта.
И в този бой пущане няма;
И нечестието не ще избави тези които го имат.

8 There is no man that hath power over the spirit to retain the spirit; neither hath he power in the day of death: and there is no discharge in that war; neither shall wickedness deliver those that are given to it.

9 Всичко това видях, като занимах сърцето си С всяко дело, което става под слънцето, Че има време, когато човек властвува над човека за негова повреда.

9 Всичко това видях, и турих ума си
Във всеко дело което става под слънцето:
Има време в което человек властвува над человека за своя повреда.

9 All this have I seen, and applied my heart unto every work that is done under the sun: there is a time wherein one man ruleth over another to his own hurt.

10 При това, видях нечестивите погребани, Които бяха дохождали и отивали от светото място; И те бидоха забравени в града гдето бяха така сторили. И това е суета.

10 И така видех нечестивите погребени,
Които дойдоха и отидоха от светото место,
И се забравиха в града дето бяха така сторили.
И то суета.

10 And so I saw the wicked buried, who had come and gone from the place of the holy, and they were forgotten in the city where they had so done: this is also vanity.

11 Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, Затова сърцето на човешките чада е всецяло предадено да струва зло.

11 Понеже решението против лукавото дело не се свърши скоро,
Затова сърдцето на человеческите синове е всичко вдадено да струва зло.

11 Because sentence against an evil work is not executed speedily, therefore the heart of the sons of men is fully set in them to do evil.

12 Ако и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденствува, Пак аз това зная, че ще бъде добре, На ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него;

12 Ако и струва грешникът зло сто пъти и дългоденствува,
Но аз зная пак
че ще бъде добро на онези които се боят от Бога,
Които се боят от лицето му.

12 Though a sinner do evil an hundred times, and his days be prolonged, yet surely I know that it shall be well with them that fear God, which fear before him:

13 А на нечестивия не ще бъде добре, Нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка, Защото той не се бои пред Бога.

13 А на нечестивия не ще е добре,
И няма да се продължат дните му
Които преминават като сянка;
Защото не се бои от лицето Божие

13 But it shall not be well with the wicked, neither shall he prolong his days, which are as a shadow; because he feareth not before God.

14 Има една суета, която става на земята: Че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, А пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните. Рекох, че и това е суета.

14 Има суета която се случва на земята,
че има праведни на които се случава според делата на нечестивите,
И има нечестиви на които се случава според делата на праведните.
Рекох че и то е суета.

14 There is a vanity which is done upon the earth; that there be just men, unto whom it happeneth according to the work of the wicked; again, there be wicked men, to whom it happeneth according to the work of the righteous: I said that this also is vanity.

15 Затова аз похвалих веселбата, Защото за човека няма по-добро под слънцето, Освен да яде и да пие и да се весели, И това да му остава от труда му, През всичките дни на живота му, които Бог му е дал под слънцето.

15 За то аз похвалих веселието;
Защото за человека нема по-добро под слънцето
Освен да яде и да пие и да се весели;
И то ще му остане от труда му
В дните на живота му които му е Бог дал под слънцето.

15 Then I commended mirth, because a man hath no better thing under the sun, than to eat, and to drink, and to be merry: for that shall abide with him of his labour the days of his life, which God giveth him under the sun.

16 Когато предадох сърцето си да позная мъдростта, И да видя труденето, което ставаше по земята, Как очите на някои не виждат сън ни денем ни нощем,

16 Като дадох сърдцето си да позная мъдростта,
И да видя труденето което ставаше по земята,
(Защото на някои очите ни дене ни ноще виждат сън,)

16 When I applied mine heart to know wisdom, and to see the business that is done upon the earth: (for also there is that neither day nor night seeth sleep with his eyes:)

17 Тогава видях цялото Божие дело, Че човек не може да издири делото, което става под слънцето; Понеже колкото и да се труди човек да го търси, Пак няма да го намери; Па дори ако и мъдрият да рече да го познае, Не ще може да го намери;

17 Тогаз видях всичкото Божие дело,
че человек на може да намери делото което става под слънцето;
Понеже колкото и да се труди человек и да търси,
Известно няма да намери;
А още, и мъдрий ако рече да познае,
Не може намери.

17 Then I beheld all the work of God, that a man cannot find out the work that is done under the sun: because though a man labour to seek it out, yet he shall not find it; yea farther; though a wise man think to know it, yet shall he not be able to find it.