1 Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Ерусалим:
1 Думите на проповедника, сина Давидова, царя в Ерусалим.
1 The words of the Preacher, the son of David, king in Jerusalem.
2 Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
2 Суета на суетите, рече проповедникът:
Суета на суетите, всичко е суета.
Суета на суетите, всичко е суета.
2 Vanity of vanities, saith the Preacher, vanity of vanities; all is vanity.
3 Каква полза за човека от всичкия му труд В който се труди под слънцето?
3 Коя полза человеку от всичкия му труд
В който се труди под слънцето?
В който се труди под слънцето?
3 What profit hath a man of all his labour which he taketh under the sun?
4 Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
4 Род прехожда, и род прихожда;
А земята в век стои.
А земята в век стои.
4 One generation passeth away, and another generation cometh: but the earth abideth for ever.
5 Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото гдето трябва да изгрява.
5 И изгрява слънцето, и захожда слънцето,
И спеши към мястото си от дето е изгреяло.
И спеши към мястото си от дето е изгреяло.
5 The sun also ariseth, and the sun goeth down, and hasteth to his place where he arose.
6 Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът постоянно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
6 Отхожда вятърът към юг,
И се връща към север:
Непрестанно обикаля и отхожда,
И дохожда пак в кръговете си вятърът.
И се връща към север:
Непрестанно обикаля и отхожда,
И дохожда пак в кръговете си вятърът.
6 The wind goeth toward the south, and turneth about unto the north; it whirleth about continually, and the wind returneth again according to his circuits.
7 Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото гдето отиват реките, Там те непрестанно отиват.
7 Всичките реки отиват в морето,
И морето никога се не пълни:
На мястото дето отиват реките
Връщат се, там пак да идат.
И морето никога се не пълни:
На мястото дето отиват реките
Връщат се, там пак да идат.
7 All the rivers run into the sea; yet the sea is not full; unto the place from whence the rivers come, thither they return again.
8 Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, Нито се напълня ухото със слушане.
8 Всичките думи са трудни:
Не може человек да изрази.
Окото не се насища с гледане,
И ухото се не напълня съ слушане.
Не може человек да изрази.
Окото не се насища с гледане,
И ухото се не напълня съ слушане.
8 All things are full of labour; man cannot utter it: the eye is not satisfied with seeing, nor the ear filled with hearing.
9 Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
9 Което е станало, то е което ще стане;
И което се е направило, то е което ще се направи;
И няма нищо ново под слънцето.
И което се е направило, то е което ще се направи;
И няма нищо ново под слънцето.
9 The thing that hath been, it is that which shall be; and that which is done is that which shall be done: and there is no new thing under the sun.
10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
10 Има ли нещо за което може да се рече:
Виж! това е ново?
Това е вече станало въ вековете които са били преди нас.
Виж! това е ново?
Това е вече станало въ вековете които са били преди нас.
10 Is there any thing whereof it may be said, See, this is new? it hath been already of old time, which was before us.
11 Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения, Между ония, които ще идат подир.
11 Няма помен за преждебившите;
Нито ще бъде помен за бъдещите след тях
Между онези които ще бъдат после.
Нито ще бъде помен за бъдещите след тях
Между онези които ще бъдат после.
11 There is no remembrance of former things; neither shall there be any remembrance of things that are to come with those that shall come after.
12 Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
12 Аз проповедникът станах цар
Над Израиля в Ерусалим;
Над Израиля в Ерусалим;
12 I the Preacher was king over Israel in Jerusalem.
13 И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада За да се трудят в него.
13 И дадох сърдцето си за да издиря
И да изпитам чрез мъдростта
За всичко що бива под небето:
Този тежък труд даде Бог на человеческите синове
За да се трудят в него.
И да изпитам чрез мъдростта
За всичко що бива под небето:
Този тежък труд даде Бог на человеческите синове
За да се трудят в него.
13 And I gave my heart to seek and search out by wisdom concerning all things that are done under heaven: this sore travail hath God given to the sons of man to be exercised therewith.
14 Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
14 Видях всичките дела що се вършат под слънцето,
И, ето, всичкото суета и угнетение на духа.
И, ето, всичкото суета и угнетение на духа.
14 I have seen all the works that are done under the sun; and, behold, all is vanity and vexation of spirit.
15 Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
15 Кривото не може да стане право;
И недостигът не може да се брои.
И недостигът не може да се брои.
15 That which is crooked cannot be made straight: and that which is wanting cannot be numbered.
16 Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
16 Аз говорих в сърдцето си и рекох:
Ето, аз се възвеличих, и умножих мъдрост
Повече от всички що са били преди мене в Ерусалим;
И сърдцето ми придоби много мъдрост и знание.
Ето, аз се възвеличих, и умножих мъдрост
Повече от всички що са били преди мене в Ерусалим;
И сърдцето ми придоби много мъдрост и знание.
16 I communed with mine own heart, saying, Lo, I am come to great estate, and have gotten more wisdom than all they that have been before me in Jerusalem: yea, my heart had great experience of wisdom and knowledge.
17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
17 И дадох сърдцето си за да зная мъдрост
И да зная лудост и безумие:
Познах, че и то е угнетение на духа.
И да зная лудост и безумие:
Познах, че и то е угнетение на духа.
17 And I gave my heart to know wisdom, and to know madness and folly: I perceived that this also is vexation of spirit.
18 Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.
18 Защото в много мъдрост има много скърб;
И който умножава знание, умножава печал.
И който умножава знание, умножава печал.
18 For in much wisdom is much grief: and he that increaseth knowledge increaseth sorrow.
Превод от 1940 г
Цариградски превод
King James Version