1 Думите на проповедника, сина Давидова, царя в Ерусалим.
2 Суета на суетите, рече проповедникът:
Суета на суетите, всичко е суета.
Суета на суетите, всичко е суета.
3 Коя полза человеку от всичкия му труд
В който се труди под слънцето?
В който се труди под слънцето?
4 Род прехожда, и род прихожда;
А земята в век стои.
А земята в век стои.
5 И изгрява слънцето, и захожда слънцето,
И спеши към мястото си от дето е изгреяло.
И спеши към мястото си от дето е изгреяло.
6 Отхожда вятърът към юг,
И се връща към север:
Непрестанно обикаля и отхожда,
И дохожда пак в кръговете си вятърът.
И се връща към север:
Непрестанно обикаля и отхожда,
И дохожда пак в кръговете си вятърът.
7 Всичките реки отиват в морето,
И морето никога се не пълни:
На мястото дето отиват реките
Връщат се, там пак да идат.
И морето никога се не пълни:
На мястото дето отиват реките
Връщат се, там пак да идат.
8 Всичките думи са трудни:
Не може человек да изрази.
Окото не се насища с гледане,
И ухото се не напълня съ слушане.
Не може человек да изрази.
Окото не се насища с гледане,
И ухото се не напълня съ слушане.
9 Което е станало, то е което ще стане;
И което се е направило, то е което ще се направи;
И няма нищо ново под слънцето.
И което се е направило, то е което ще се направи;
И няма нищо ново под слънцето.
10 Има ли нещо за което може да се рече:
Виж! това е ново?
Това е вече станало въ вековете които са били преди нас.
Виж! това е ново?
Това е вече станало въ вековете които са били преди нас.
11 Няма помен за преждебившите;
Нито ще бъде помен за бъдещите след тях
Между онези които ще бъдат после.
Нито ще бъде помен за бъдещите след тях
Между онези които ще бъдат после.
12 Аз проповедникът станах цар
Над Израиля в Ерусалим;
Над Израиля в Ерусалим;
13 И дадох сърдцето си за да издиря
И да изпитам чрез мъдростта
За всичко що бива под небето:
Този тежък труд даде Бог на человеческите синове
За да се трудят в него.
И да изпитам чрез мъдростта
За всичко що бива под небето:
Този тежък труд даде Бог на человеческите синове
За да се трудят в него.
14 Видях всичките дела що се вършат под слънцето,
И, ето, всичкото суета и угнетение на духа.
И, ето, всичкото суета и угнетение на духа.
15 Кривото не може да стане право;
И недостигът не може да се брои.
И недостигът не може да се брои.
16 Аз говорих в сърдцето си и рекох:
Ето, аз се възвеличих, и умножих мъдрост
Повече от всички що са били преди мене в Ерусалим;
И сърдцето ми придоби много мъдрост и знание.
Ето, аз се възвеличих, и умножих мъдрост
Повече от всички що са били преди мене в Ерусалим;
И сърдцето ми придоби много мъдрост и знание.
17 И дадох сърдцето си за да зная мъдрост
И да зная лудост и безумие:
Познах, че и то е угнетение на духа.
И да зная лудост и безумие:
Познах, че и то е угнетение на духа.
18 Защото в много мъдрост има много скърб;
И който умножава знание, умножава печал.
И който умножава знание, умножава печал.
Цариградски превод