1 Аз съм цвете Сароново
И крин юдолний.

2 Както е кринът между трънете,
Така е любезната ми между дъщерите.

3 Както ябълката между дърветата на дъбравата,
Така е възлюбленият ми между синовете:
Пожелах, и седнах под сянката му,
И плодът му беше сладък в устата ми.

4 Доведе ме в дома на виното,
И хоругвата му над мене бе любов.

5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки;
Защото съм ранена от любов.

6 Левицата му е под главата ми,
И десницата му ме пригръща.

7 Заклевам ви, Ерусалимски дъщери,
В сърните и в елените на полето, Да не дигнете и да не събудите любовта ми додето ще

8 Гласът на възлюбления ми! ето, иде той,
Скача по горите, и играе по хълмовете.

9 Възлюбленият ми прилича на сърна или на млад елен:
Ето, стои зад стената ни,
Гледа от прозорците,
Занича през решетките.

10 Отговаря възлюблений ми и говори ми:
Стани, любезна моя, прекрасна моя, и ела;

11 Защото, ето, зимата се премина.
И дъждът замина и отиде си:

12 Цветята се явиха из земята;
Времето на резидбата пристигна,
И гласът на гъргорицата се чу в нашата земя:

13 Смоковницата прозябва първите си смокви,
И по лозята цветът на гроздето издава благовоние.
Стани, любезна моя, прекрасна моя, та ела.

14 О гълъбице моя, в разселените на скалата,
В скришните места на стръмнините,
Покажи ми лицето си, направи ме да чуя гласа ти;
Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

15 Хванете ни лисиците,
Малките лисици които погубват лозята,
Защото лозята ни цъвтят.

16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова:
Пасе между криновете.

17 Доде повее дневният тих ветрец и побягнат сенките
Върни се, възлюблений ми: стани подобен на сърне
Или на млад елен върху Ветерските гори.