1 Ето, хубава си, любезна моя: ето, си хубава:
Очите ти под булото ти са като на гълъбите:
Косите ти са като стадо от кози
Налегали по Галаадската гора:

2 Зъбите ти са като стадо от стрижени овци
Които възлизат от къпането,
Които всички се агнят близнета
И няма ялова между тях:

3 Устните ти като червена прежда, и говоренето ти благодатно:
Ланитите ти под булото ти
Като част от нар:

4 Шията ти като Давидовия стълп
Съградения за оръжница,
Дето висят тисяща щитчета –
Всички са като щитове на крепки:

5 Двата ти съсца като две сърнета близнета
Които пасат между криновете.

6 Доде повее дневният тих ветрец и побегнат сенките
Аз ще ида в гората на смирната и на хълма на ливана.

7 Ти си прекрасна, любезна моя;
И порок няма в тебе.

8 Ела с мене от Ливан, невесто,
Ела с мене от Ливан.
Погледни от върха на Амана,
От върха на Санир и на Ермон,
От леглата на лъвовете, от горите на рисовете.

9 Пленила си сърдцето ми, сестро моя, невесто:
Пленила си сърдцето ми с едно от очите си,
С едно огърлие на шията си.

10 Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто!
Колко по-добра от виното е твоята любов,
И благовонието на твоите масти повече от всичките аромати!

11 Устните ти, невесто, капят като меден сот:
Мед и мляко има под езика ти;
И благовонието на дрехите ти като благоуханието на Ливан.

12 Градина затворена е сестра ми, невестата:
Извор затворен, източник запечатан.

13 Твоите леторасли са рай от нарове,
С избрани плодове, кипър с нард,

14 Нард и шафран, тръст и корица,
С всичките дървя на ливан,
Смирна и алой с всичките най-първи аромати.

15 Източник на градини,
Кладенец на жива вода, и поточки от Ливан.

16 Стани, Севере, и ела, Юже:
Повей в градината ми,
Да потекат ароматите и.
Да дойде възлюблений ми в градината си,
И да яде изрядните си плодове.