1 Дойдох в градината си, сестро моя, невесто:
Обрах смирната си с ароматите си:
Ядох сота си с меда си:
Пих виното си с млякото си.
Яжте, приятели:
Пийте, ей, изобилно пийте, възлюблени.

2 Аз спя, но сърдцето ми е будно.
Гласът на възлюбления ми! хлопа:
Отвори ми, сестро моя, любезна моя,
Гълъбице моя, съвършена моя;
Защото главата ми се напълни с роса,
Косите ми с нощни капки.

3 Съблякох дрехата си: как да я облека?
Умих нозете си: как да ги окалям?

4 Възлюблений ми провря ръката си през дупката на вратата;
И сърцето ми се смути за него.

5 Аз станах да отворя на възлюбления си;
И от ръката ми капеше смирна,
И от пръстите ми избрана смирна,
Върх дръжката на ключалницата.

6 Аз отворих на възлюбления си;
Но възлюбленият ми се оттегли, отиде си:
Душата ми примря в говоренето му.
Потърсих го, и не го намерих:
Повиках го, и не ми отговори.

7 Намериха ме стражарите които обхождат града:
Биха ме, раниха ме:
Стражите на стените отнеха от мене покривалото ми.

8 Заклевам ви, Ерусалимски дъщери,
Ако намерите възлюбления ми да му кажете
че съм ранена от любов.

9 Що различава твоя възлюблен от друг възлюблен,
О ти прекрасна между жените?
Що различава от друг възлюблен твоя възлюблен,
Та ни заклеваш ти така?

10 Възлюблений мой е бял и румен,
Личи между десет тисящи.

11 Главата му е злато опитано:
Косите му са разресани, черни като гарван, -

12 Очите му са като на гълъби върху потоците на водите,
Омити в мляко, и седят като многоценни камене в гнездата си, -

14 Ръцете му златни пръстене
Споени с хрисолит, -
Коремът му слоновено изделие украсено с сапфири, -

15 Краката му мраморни стълпове
Утвърдени на стояла от чисто злато, -
Видът му като Ливан,
Изящен като кедрове:

16 Устата му са услаждение,
И той всичкий е рачителен:
Този е възлюбленият ми, и този е приятелят ми,
О Ерусалимски дъщери.