1 Де отиде твоят възлюблен,
О ти прекрасна между жените?
Де се върна твоят възлюблен?
Да го търсим и ние с тебе.

2 Моят възлюблен слезе в градината си,
В лехите на ароматите,
За да пасе в градините и да бере крин.

3 Аз съм на възлюбления си, и възлюблений ми е мой:
Пасе между криновете.

4 Хубава си, любезна моя, като Терса,
Благодатна като Ерусалим,
Страшна като войнство с хоругви.

5 Отвърни очите си отсреща ми,
Защото ме обладаха.
Косите ти са като стадо от кози
Налегали по Галаад.

6 Зъбите ти са като стадо от овци
Които възлизат от къпането,
Които всички се агнят близнета,
И няма ялова между тях, -

7 Ланитите ти под булото ти
Като част от нар.

8 Шестдесет са царици, и осемдесет наложници,
И безчетни девойки:

9 Една е гълъбицата ми, съвършената ми.
Тя е една на майка си, избрана на родителката си:
Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й, -
Цариците и наложниците, и я похвалиха.

10 Коя е тая що занича като зората,
Красна като луната, и чиста като слънцето,
Страшна като войнство с хоругви?

11 Слязох в градината на орехите
За да видя зеленината на долината,
Да видя да ли прозябна лозето,
И цъвнаха ли наровете.

12 Без да усетя, душата ми ме представи
Като колесниците на Аминадава.

13 Завърни се, Завърни се, о Суламко:
Завърни се, завърни се, за да те видим.
Що ще видите в Суламката?
Нещо като лик на два пълка.