1 Колко са красни стъпките ти с чехлите, дъщи княжеска!
Извитието на бедрата ти е подобно на огърлия,
Дело на ръце художнически.

2 Пъпът ти е чаша обла, неоскудна от подправено вино, -
Коремът ти житен копен ограден с кринове,

3 Двата ти съсца като две сърнета близнета, -

4 Вратът ти като слонов стълп,-
Очите ти като водоемите в Есевон
Към вратата Бат-рабим,-
Носът ти като спълпът на Ливан
Който гледа към Дамаск,-

5 Главата ти върху тебе като Кармил,
И косите на главата ти като багреница:
Царят е вързан в плетениците ти.

6 Колко си хубава и колки приятна,
О възлюблена, в нежностите си!

7 Този твой раст прилича на финик,
И съсците ти на гроздове.

8 Рекох: Ще възляза на финика, ще хвана ветвите му;
И, ето, съсците ти ще бъдат като граздове на лоза,
И уханието на носа ти като ябълки,

9 И небцето ти като доброто вино
Което тече сладко за възлюбления ми,
И прави да говорят устните на спещите.

10 Аз съм на възлюбления си;
И неговото желание е към мене.

11 Ела, възлюблений мой, да излезем на полето,
Да пренощуваме по селата.

12 Да осъмнем в лозята;
Да видим прозябна ли лозето,
Отвори ли цвят гроздето,
И цъвнаха ли наровете:
Там ще ти дам любовта си.

13 Мандрагорите дадоха ухание;
И при вратата ни има
Всякакви плодове угодни, нови и вехти:
Скрила съм ги за тебе, възлюблени мой.