1 Дано да ми беше ти като брат
Който е сукал от съсците на майка ми!
Когато те намирах вън щях да те целуна,
И не щяха да ме презират.

2 Взела бих те и завела
В дома на майка си за да ме научиш:
Напоила бих те с благовонно вино
И с сок от наровете си.

3 Левицата му била би под главата ми,
И десницата му пригърнала би ме.

4 Заклевам ви, Ерусалимски дъщери, да не дигнете нито да събудите любовта ми
Додето ще.

5 Коя е тая що възлиза от пустинята
Подпряла се на възлюбления си?
Аз те събудих под ябълката:
Там те роди майка ти:
Там те роди родителката ти

6 Положи ме като печат на сърцето си,
Като печат на мишцата си,
Защото любовта е крепка като смъртта,
Ревнуванието жестоко като ад,
Святкането му святкане огнено, пламик устремителен.

7 Много вода не може да угаси любовта,
Нито реки могат да я потопят:
Ако би дал някой всичкия имот на дома си за любовта,
Съвсем ще го презрат.

8 Ние имаме малка сестра, и няма съсци:
Що ще направим на сестра си
В деня в който стане реч за нея?

9 Ако е стена ще съградим на нея сребърен твърдел;
И ако е двер, ще я обвържем с кедрови дъски.

10 Аз съм стена, и съсците ми като стълпове:
Тогаз бях пред очите му като мир намерила.

11 Соломон имаше лозе у Ваалхамон:
Даде лозето на стражи:
Всеки трябваше да донесе за плода му тисяща сребърници.

12 Моето лозе е пред мене:
Тисящата нека са за тебе, Соломоне,
И двесте за онез които пазят плода му.

13 О ти която седиш в градините,
Другарите внимават в гласа ти:
Направи ме да го чуя.

14 Бързай, възлюблени мой,
И бъди подобен на сърне или на еленче
Върху ароматските гори.