1 Проводете агнето на княза на земята
От Села в пустинята
Към гората на Сионовата дъщеря.

2 Защото както птица която се скита,
Изпъдена из гнездото си,
Така Моавските дъщери ще бъдат при бродовете на Арнон.

3 Съветвай се, направи праведното:
Всред пладнина направи сянката си като нощ:
Прекрий изпъдените:
Не явявай скитащия си.

4 Изпъдените ми нека пришелствуват при тебе, Моаве:
Бъди им покров от лицето на разорителя;
Защото грабителят изчезна, разорителят престана,
Насилниците се изтребиха от земята.

5 И с милост ще се установи престолът;
И на него ще седне с истина, в Давидовия шатър,
Онзи който съди и предиря съдба и ускорява правда.

6 чухме гордостта на Моава: той е много горделив:
Високоумието му, и гордостта му, и неистовството му, -

7 За то Моав ще възридае за Моава,
Всички ще възридаят:
Ще охкат за основанията на Кир-аресет:
Наистина те са поразени.

8 Защото нивята на Есевон са привенали:
Лозата на Севма, господарите на народите строшиха избраните й садения,
Които стигаха до Язир и се извиваха по пустинята:
Ветвите й бяха разпрострени, преминваха морето.

9 За то с плача на Язир ще оплача лозата на Севма:
Ще те измокря със сълзите си, Есевоне и Елеало;
Защото престана възклицанието на летните ти плодове и на жетвата ти.

10 И отне се веселието и радостта от плодоносното поле;
И в лозята ти не ще да има вече пения нито радостни гласове:
Тези които тъпчаха виното не ще тъпчат в жлебовете:
Аз направих да престане възклицанието на гроздобера.

11 За то чревата ми ще издрънкат както китара за Моава,
И вътрешностите ми за Кир-арес.

12 И тогаз ще се яви че Моав,
Утруден на требищата си,
Ще влезе в светилището си да се помоли;
Но няма да сполучи.

13 Това е словото което отколе говори Господ за Моава.

14 А сега Господ говори и рече:
В три години, както са годините на наемник,
Славата на Моава ще остане в презрение
С всичкото му голямо множество;
И остатъкът ще бъде много малък и немощен.