1 О земльо осеняваща с крила,
Която си оттатък Етиопските реки,

2 Която проваждаш посланници през море,
И с рогозени кораби по водите!
Идете, скороходци вестници, в народ висок и гладък,
В люде страшни от началото си дори до днес,
Народ твърде крепък и тъпчещ,
На когото земята разкъсват реките.

3 Всички жители на света, и които обитавате на земята,
Гледайте когато се възвиси знаме на горите,
И слушайте когато затръби тръбата;

4 Защото така ми рече Господ: Ще си почивам,
И ще гледам в обиталището си,
Като светъл зной по тревата,
Като росен облак в зноя на жетвата.

5 Защото преди жетвата, когато отрасълът стане съвършен
И незрялото грозде от цвят узрее,
Ще изреже ветвите с косери,
И като изреже пръчките ще ги махне.

6 Ще бъдат оставени купно за планинските птици
И за земните зверове;
И тези птици ще преминат летото върх тях,
И всите земни зверове ще презимуват върх тях.

7 В онова време ще се донесе дар Господу Саваоту
От високи и гладки люде,
И от люде страшни от началото си дори до днес,
От народ твърде крепък и тъпчещ,
На когото земята разкъсват реките,
В местото на името на Господа Саваота, в гората Сион.