1 Господи, ти си Бог мой:
Ще те превъзносям, ще песнословя името ти;
Защото си направил чудни дела:
Твоите съвети изначала са верни и истинни.

2 Защото ти направи града грамада,
Град утвърден развалина,
Палата на другородните да не е град:
Никога няма да се съгради.

3 За то крепките люде ще те прославят:
Градът на страшните народи ще се убои от тебе.

4 Защото си бил сила на сиромаха,
Сила на нищия в утеснението му,
Прибежище от буря, сенка от пека,
Когато устремлението на насилниците нападне като буря върх стена.

5 Ще свалиш метежа на другородните
Както пека в сухо место:
Както пека чрез сенката на облака
Тържеството на насилниците ще се смири.

6 И на тази гора Господ на Силите ще направи за всичките народи
Угощение от тлъсти неща, угощение от вина на дрождията им,
От тлъсти неща пълни с мозък,
От вина очистени върх дрождията.

7 И на таз гора ще махне
Лицето на покривалото което покрива всите народи,
И прикривката която прикрива всите племена.

8 Ще погълне смъртта за всегда;
И Господ Бог ще обърше сълзите от всичките лица,
И ще отнеме укора на людете си от всичката земя;
Защото Господ говори това.

9 И в онзи ден ще рекат:
Ето, той е Бог наш:
чакахме го, и ще ни спаси:
Той е Господ: чакахме го:
Ще се възрадваме и възвеселим в спасението му.

10 Защото в тази гора ръката на Господа ще си почине;
И Моав ще бъде потъпкан под него
Както се тъпче плевата на гноището.

11 И ще разпростре ръцете си всред него
Както плаващий простира ръце да плава;
И ще низрине гордостта му
Наедно с коварството на ръцете му.

12 И високите твърдини на стените ти ще сниши,
Низрине, и хвърли до пръстта.