1 И в онзи ден тая песен ще се изпее в Юдината земя: -
Имаме град утвърден:
Спасение ще тури Бог за стени и предстения.

2 Отворете портите,
И ще влезе праведний народ който пази истината.

3 Ще упазиш в съвършен мир
Непоколебимия умом,
Защото на тебе той уповава.

4 Уповавайте на Господа всекога;
Защото Господ Иеова е вечна крепост;

5 Защото низринва живеещите на високо:
Снишва високостоещия град:
Снишва го дори до земята,
Хвърля го дори до пръстта.

6 Ногата ще го потъпче,
Нозете на сиромаха, стъпките на нищия.

7 Пътят на праведния е правота:
Ти, Правий, уравняваш пътя на праведния.

8 Ей, в пътя на твоите съдби, Господи, те чакахме:
Желанието на душата ни е към твоето име и към твоето споменуване.

9 С душата си те възжелах ноще;
Ей, с духа си вътре в мене тебе търся в зори;
Защото когато твоите съдби са на земята
Жителите на света ще научат правда.

10 Ако се помилва нечестивият,
Няма да научи правда:
В земята на правотата ще стори неправедно,
И не ще погледне на величието Господне.

11 Ръката ти, Господи, е възвишена; но те не ще видят:
Ще видят ревността заради людете ти, и ще се посрамят;
Ей, огънят който е против вразите ти ще ги пояде.

12 Господи, мир ще дадеш нам;
Защото ти си направил и всичките наши дела за нас.

13 Господи Боже наш, други господари освен тебе са владели над нас;
Но сега чрез самаго тебе твоето име ще споменуваме.

14 Те са умрели, няма да оживеят:
Мъртви са, няма да възкръснат;
За то, посетил си и изтребил си ги,
И си изгладил всичкия им помен.

15 Умножил си народа, Господи,
Умножил си народа: прославил си се.
Разпространил си всичките граници на земята.

16 Господи, в скърбта притекоха към тебе:
Изляха молене когато наказанието ти бе върх тях.

17 Както непраздна жена
Когато наближава да роди превива се
И вика в болезните си,
Така станахме пред тебе, Господи.

18 Станахме непраздни, превивахме се;
Но като че вятър родихме:
Никакво освобождение не завършихме на земята;
И не паднаха жителите на света.

19 Твоите умрели ще оживеят,
Моите мъртви тела ще възкръснат:
Събудете се и пейте радостно, вие които обитавате в пръстта;
Защото росата ти е като росата на тревите,
И земята ще изхвърли мъртвите.

20 Идете, люди мои, влезте в клетовете си,
И затворете дверите си подире си:
Скрийте се за малко едно мъгновение
Доде премине гневът.

21 Защото, ето, Господ излазя от местото си
За да накаже жителите на земята за беззаконието им;
А земята ще открие кръвите си,
И не ще покрие вече убиените си.