1 Горко на горделивия венец на Ефремовите пияници,
На които славната красота е повенал цвет,
Които на върха на тлъстите долове се обладават от вино!

2 Ето, от Господа един крепък и силен,
Като буря с град,
Като разорителна вихрушка,
Като буря на силни води прелели,
Ще ги хвърли с ръката си на земята.

3 Венецът на гордостта на Ефремовите пияници
Ще се потъпче под нозе.

4 И повеналият цвет, славната им красота,
Който е на върха на тлъстия дол,
Ще стане като първозрела смоква преди летото,
Която щом вземе в ръка който я види, поглъща я.

5 В онзи ден Господ на Силите ще е венец на слава
И корона на красота за остатъка на людете си,

6 И дух на съдба за седналия в съдба,
И сила за тези които вращат неприятеля до портата му.

7 Но и те се побъркаха от виното
И заблудиха се от сикерата:
Свещеник и пророк побъркаха се от сикера,
Погълнаха се от вино,
Заблудиха се от сикера:
Побъркаха се във видението,
Препъват се в съдбата.

8 Защото всичките трапези са пълни с бълвоч и с нечистота:
Няма чисто место.

9 Кого ще научи на знание?
И кого ще направи да разумее поучение?
Отбиените от млеко ли?
Отлъчените от съсци ли?

10 Защото заповед има върх заповед,
Заповед върх заповед,
Правило върх правило, правило върх правило,
Тук малко, там малко.

11 Наистина с гъгниви устни и с друг език
Ще говори на тези люде

12 Той който бе им рекъл:
Тая е почивката с която да успокоите утрудения,
И тая е отрадата;
Но те не рачиха да слушат.

13 И тъй, словото Господне ще стане за тях
Заповед върх заповед, заповед върх заповед,
Правило върх правило, правило върх правило,
Тук малко, там малко;
За да ходят, и да паднат възнак, и да се съкрушат,
И да се впримчат, и да се хванат.

14 За то, слушайте словото Господне, вие человеци присмиватели,
Които се вожди на тези люде що са в Ерусалим.

15 Понеже сте рекли:
Ние направихме уговор със смъртта,
И се съгласихме с ада:
Когато преливът на бедата минува, не ще да дойде до нас,
Защото си направихме прибежище лъжата,
И под лъстението ще се скрием, -

16 За то, така говори Господ Иеова:
Ето, полагам в Сион основание, камик,
Камик избран, скъпоценен, краеъглен, основание твърдо:
Който верва в него няма да прибърза да побегне.

17 И ще туря съдбата правило,
И правдата мерило;
И град ще изтреби прибежището на лъжата,
И водата ще потопи местото на скриването.

18 И уговорът ви със смъртта ще се унищожи,
И съгласието ви с ада не ще да устои;
Когато преливът на бедата минува,
Тогаз ще се стъпчете от него:

19 Когато мине, ще ви хване;
Защото всека заран ще минува,
Дене и ноще;
И само слухът да усети некой ще е страшно.

20 Защото одърът е по-къс отколкото да може некой да се простре,
И завивката по-тесна отколкото да може да се завие.

21 Защото Господ ще възстане както с гората Ферасим,
Ще се разяри както в дома на Гаваон,
За да действува делото си, пречудното си дело,
И да извърши деянието си, удивителното си деяние.

22 Сега прочее не ставайте присмиватели
За да се не стегнат узите ви по-яко;
Защото аз чух от Господа Иеова Саваота
Определено погубление върх всичка таз земя.

23 Слушайте, и чуйте гласа ми:
Внимавайте, и слушайте словото ми.

24 Орачът да ли всеки ден оре за да посее,
Всеки ден ли разтваря бразди и разбива буците на нивата си?

25 Като изравни лицето й,
Не пръска ли чернуха, и посева кимион,
И туря житото според реда му,
И ечимика на определеното му место,
И белото жито в предела му?

26 Защото учи го Бог му как требва да прави, - поучава го.

27 Защото не се вършее чернухата с диканя,
Нито колело от кола се завърта върх кимиона;
Но с тояга се очуква чернухата,
И с прът кимионът.

28 А житото на хлеба се стрива;
Но не ще го вършее винаги,
Нито ще го стрие с колното си колело,
Нито ще го направи дребно с копитата на конете си.

29 И то произлезва от Господа Саваота,
Който е чуден в съвет, велик в разум.