1 И когато чу цар Езекия раздра дрехите си, и се покри с вретище, и влезе в дома Господен.

2 И проводи Елиакима домостроителя, и Шевна писеца, и старейшините на свещениците, покрити с вретища, при пророк Исаия Амосовия син.

3 И рекоха му: Така говори Езекия: Ден на скърб и на обличение и на хула е този ден; защото настана часът да се родят децата, но сила няма за раждане.

4 Може би Господ Бог твой да чуе думите на Рапсака когото Асирийският цар, господарят му, е проводил за да укорява Бога живаго, и да обличи думите които чу Господ Бог твой; за това възвиси моление за остатъка що е останал.

5 И отидоха при Исаия рабите на цар Езекия.

6 И рече им Исаия: Така ще кажете на господаря си: Така говори Господ: Не бой се от думите които си чул с които рабите на Асирийския цар ме похулиха.

7 Ето, аз ще туря в него такъв дух щото, като чуе слух, ще се върне в земята си; и ще го направя да падне чрез нож в земята си.

8 И върна се Рапсак, и намери Асирийския цар че ратуваше против Ливна; защото чу че беше тръгнал от Лахис.

9 И царят чу да говорят за Тирака Етиопския цар: Излезе да ратува против тебе. И когато чу това, проводи посланници на Езекия и каза:

10 Така ще говорите на Езекия Юдиния цар и ще речете: Бог твой на когото уповаваш да те не прелъщава като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на Асирийския цар.

11 Ето, ти си чул що направиха Асирийските царе на всичките места, как ги изтребиха; и ти ли ще се избавиш?

12 Боговете на народите избавиха ли онези които отците ми изтребиха, - Гозан, и Харан, и Ресеф, и Еденовите синове които бяха в Таласар?

13 Де е царят на Емат, и царят на Арфат, и царят на града Сефаруим, на Ена, и на Ава?

14 И взе Езекия писмото от ръката на посланниците та го прочете; и възлезе Езекия в дома Господен та го разгъна пред Господа.

15 И помоли се пред Господа Езекия и рече:

16 Господи на Силите, Боже Израилев който седиш на херувимите, ти си сам Бог един на всичките царства на земята: ти си направил небето и земята.

17 Приклони, Господи, ухото си и чуй: отвори, Господи, очите си и виж; и чуй всичките думи на Сенахирима който проводи тогоз за да укори Бога живаго.

18 Наистина, Господи, Асирийските царе запустиха всичките области и земята им.

19 И хвърлиха в огън боговете им; защото не беха богове, но дело на человечески ръце, дърва и камене; за то ги погубиха.

20 Сега прочее, Господи Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всичките царства на земята че ти си Господ Бог един.

21 Тогаз проводи Исаия Амосовий до Езекия и рече: Така говори Господ Бог Израилев: чух което си се помолил мене против Сенахирима Асирийския цар.

22 Това е словото което Господ говори за него: -
Уничижи те, присмея ти се девицата, Сионовата дъщеря:
Зад тебе кивна с глава Ерусалимската дъщеря.

23 Кого си укорил и похулил ти?
И против кого си възвисил глас
И си надигнал високо очите си? –
Против Светаго Израилева.

24 Господа си укорил ти чрез рабите си, и си рекъл:
С множеството на колесниците си възлезох аз
Върх височината на горите, върх ребрата на Ливан;
И ще изсека високите му кедри, избраните му елхи;
И ще влеза в крайната му височина,
В дъбравата на неговия Кармил:

25 Аз изкопах и пих вода;
И със стъпките на нозете си
Изсуших всичките реки на обсадените.

26 Не си ли чул че аз направих това отдавна,
И от древни дни определих това?
А сега свърших това,
Така щото ти да обръщаш утвърдени градове в купове на развалини.

27 За това жителите им станаха безсилни,
Устрашиха се и посрамиха се:
Бяха трева на полето и злак,
Трева на къщния покрив,
И жито препърлено преди да стане тръст.

28 Но аз зная жилището ти, и изхода ти, и входа ти,
И буйството ти против мене.

29 Понеже буйството ти против мене
И надменността ти възлезоха в ушите ми,
За то ще туря куката си в ноздрите ти
И уздата си в устните ти
Та ще те върна през пътя през който си дошел.

30 И това ще ти бъде знамение:
Това лето ще ядете което е саморасло,
И второто лето което прораствува от истото;
А третото лето посейте, и ожънете,
И насадете лозя, и яжте плода им.

31 И упазеното от Юдиния дом
Което е останало ще пусне корени пак долу,
И ще даде горе плод.

32 Защото из Ерусалим ще излезе остатъкът,
И из гората Сион упазеното:
Ревността на Господа Саваота ще свърши това.

33 За то така говори Господ за Асирийския цар:
Няма да влезе в този град,
Нито ще хвърли там стрела,
Нито ще излезе пред него с щит,
Нито ще въздигне против него окоп.

34 По пътя по който е дошел, по него ще се върне,
И в този град няма да влезе, говори Господ;

35 Защото ще защитя този град да го отърва,
Заради мене и заради раба ми Давида.

36 Тогаз излезе ангел Господен та порази в Асирийския стан сто и осемдесет и пет тисящи; и когато станаха на утринта, ето, всички онези бяха мъртви трупове.

37 И тръгна Сенахирим Асирийският цар та отиде и върна се, и живееше в Ниневия.

38 И като се кланяше в дома на Нисроха бога си, Адрамелех и Сарасар синовете му поразиха го с нож; и те побегнаха в Араратската земя; а вместо него въцари се Есарадон син му.