1 В онези дни разболе се Езекия до смърт; и дойде при него пророк Исаия Амосовий син та му рече: Така говори Господ: Нареди за дома си; понеже ще умреш, и няма да живееш.

2 Тогаз обърна Езекия лицето си към стената та се помоли Господу

3 и рече: Моля те, Господи, помни сега как ходих пред тебе с истина и с цело сърдце и направих угодното пред тебе. И плака Езекия с голям плач.

4 И биде слово Господне към Исаия и рече:

5 Иди та кажи на Езекия: Господ Бог на Давида отца ти така говори: Послушах молитвата ти, видех сълзите ти: ето, аз ще притуря на дните ти петнадесет години.

6 И ще освободя тебе и този град от ръката на Асирийския цар, и ще защитя този град.

7 И това ще ти бъде знамение от Господа че ще направи Господ това нещо което говори:

8 Ето, ще върна десет степени назад сенката на степените по които е слезла в сълнечния часовник на Ахаза. И върна се слънцето десет степени през които бе слезло.

9 Това е писаното от Езекия Юдиния цар, когато се разболе и оздраве от болестта си: -

10 Аз рекох: В тишината на дните си
Ще отида във вратата на гроба:
Лиших се от остатъка на годините си.

11 Рекох: Няма да видя вече Господа,
Господа, в земята на живите:
Няма да видя вече человека
Като съм с жителите на онзи свет.

12 Жилището ми се дигна
И премести се от мене като шатър овчарски:
Пресекох живота си както тъкач:
От основата ще ме отреже:
От ден до нощ ще ме свършиш.

13 чаках до сутринта, - като лъв,
Тъй ще съкруши всите ми кости:
От ден до нощ ще ме свършиш.

14 Както жерав, както ластовица, така крещех:
Стенех както гъргорица:
Очите ми изнемощяха от да гледат нагоре:
В утеснение съм, Господи: стани ми поръчител.

15 Аз що да река?
Той ми рече, той и извърши:
Ще вървя полека през всичките си години
Заради тази горест на душата си.

16 чрез тях живеят человеците, Господи,
И във всички тях съществува животът на моя дух:
Ти си ме изцелил и си ме съживил.

17 Ето, вместо мир дойде върх мене голяма горест;
Но ти, за любов на душата ми, избавил си я от рова на тлението;
Защото си хвърлил зад гърба си всичките ми грехове.

18 Защото гробът няма да те похвали:
Смъртта няма да те славослови:
Които слазят в рова не ще се надеят на твоята истина.

19 Живият, живият, той ще те хвали,
Както аз днес:
Бащата ще възвести на чадата си твоята истина.

20 Господ е спасение мое;
За то ще пеем моите песни със струни
Във всичките дни на живота ни в дома Господен.

21 Защото Исаия беше рекъл: Нека вземат низаница смокви да ги стрият и турят на възпалението; и ще оздравее.

22 И Езекия беше рекъл: Що е знамението че аз ще възляза в дома Господен?